Живот на колела

Стана вече ясно, че съм от хората, които доста пътуват. Понякога това ме кара да се чувствам уморен, но в повечето случаи обичам да съм някъде и да опознавам нови местности и градове. Да си

Стана вече ясно, че съм от хората, които доста пътуват. Понякога това ме кара да се чувствам уморен, но в повечето случаи обичам да съм някъде и да опознавам нови местности и градове.

Да си пътешественик обаче не е лека работа. Откакто съм в постоянни командировки се научих да поставям в колата си дежурната пътническа чанта. В нея винаги има бельо, чорапи и тоалетни принадлежности. Още се виждам в магазина как купувам сгъваема четка за зъби, а една много красива жена ме изгледа с възторг, когато посегнах към преносимата кутийка с игла, конци и  копчета (Е, човек трябва да е подготвен за всякакви ситуации!). Най-любимото нещо в хотелските стаи са ми малките сапунчета и шампоани. Не само, че имат неутрален аромат, което много ми допада (мразя на ухая на маргаритки или мента, а просто на чисто и свежо), но и ме спасяват от носенето на такива. Винаги има риск да се разпенят и разлеят. Не понасям нещата ми да са в лигави мокри пликове или пък да трябва да следя дали част от провизиите ми са на привършване. Непрекъснато забравям.

Последното нещо, което е винаги с мен, е машинката за бръснене. Мисля, че тя направо си “живее” в автомобила ми. Само като си помисля, че съм я пускал и на червен светофар 🙂 Спасява положението!shave1

Може това, което ви разказах, да ви се струва странно, но нуждите изграждат различни навици. А и моят девиз е: Бъди готов за предизвикателствата утре!

Google+ Comments