С помощта на Янко Янев можете спокойно да позволите на жена си да кара колата

Всеки мъж знае, че на жената колата не трябва да се поверява. Все ще намери някоя огромна дупка, през която да мине или ще паркира успешно в някой стълб. Е и моята е от тези шофьори, които трудно се оправят с габаритите на семейния ни автомобил и често му причинява леки и средни щети, които после аз трябва да оправям. А това не е никак лесна задача, защото застрахователите често се дърпат и правят на интересни и не искат да изплащат целите суми по ремонта на колата. Но откакто открих услугите на адвокат Янко Янев, съм напълно спокоен да оставя ключовете за колата на жена ми и да съм сигурен, че дори и да ? направи нещо, то ще бъде възстановено, както си му е реда, от застрахователната компания.

В случая съпругата ми отново се е надценила и е решила, че ще паркира автомобила ни на едно много тясно място, заобиколено от други коли. Разбира се и най-добрият шофьор едва ли би могъл да се вмъкне там и резултатът от опита на жена ми беше остъргани автомобили, счупени странични огледала и огънат калник от огромният корен, в който е решила да спре. Силно притеснена тя ми се обади, защото беше нанесла щети не само върху нашия автомобил. Казах ? да потърси собствениците и да си разменят данните на застрахователните компании. Мисля, даже, че ? казах да изготвят двустранен протокол и да ходим в дружеството да оправим щетите.

То хубаво, ама след като компанията ни е покрила щетите на ударените от жена ми автомобили, изведнъж реши, че след като ние сме виновни, сме длъжни да ? платим изплатеното.

Объркахте ли се? Еми, и аз много се обърках. Не можех да разбера как така аз ще си плащам застраховката Гражданска отговорност и Каско и след това при инцидент, независимо чия е вината, ще искат от мен отново да плащам за покриването на щетите. Та… нали за това съм си направил застраховка?!

В крайна сметка реших да потърся услугите на професионалист, просто за да разбера дали съм в правото си или не. Защото застрахователите звучаха толкова убедително, че за момент реших, че може би законът наистина е такъв. Ами познайте – не е такъв. И реално те нямат право да изискват от мен тази сума, при положение, че аз вече съм си плащал сумите по полицата.

За щастие попаднах (благодарение на мои приятели) на един от най-добрите адвокати в сферата – Янко Янев. Неговата кантора има разкрити офиси в София, Пловдив и Велико Търново, а екипът му е съставен от висококвалифицирани професионалисти с дългогодишен опит в областта на застраховането, гражданското и търговското право и недвижимите имоти.

Васил Лазаров, перфектните пържени картофи и мисията да ги приготвим вкъщи

Години наред се опитвах да направя перфектните пържени картофки на домашния си фритюрник, но до скоро нямах успех. Благодарение на фирмата на Васил Лазаров Вивекта вече мога да се похваля, че постигнах желания резултат.

Сагата започна още в тийнейджърските ми години, когато открих удоволствието от това да пийваш студена биричка в летните горещини и да си боцкаш картофки, поръсени с обилно количество бяло сирене. Разбира се, по това време обичах да прекарвам времето си навън по заведенията, а там в повечето случаи картофките са доста вкусни. С течение на годините и в момента, когато станах самостоятелен реших, че ще си хупя фритюрник, за да мога да се наслаждавам на любимото си удоволствие в уюта на дома си. И точно тук започна моята обсесия от пържените картофи. Колкото и да се стараех, никога не можех да докарам онази ужасяващо перфектна комбинация между мека и нежна сърцевина и хрупкава златиста коричка на картофите.

Изпробвах най-различни варианти – с по-дебели парчета, което беше голяма грешка, защото поставени в нагорещеното олио сърцевината им оставаше сурова, а ако ги държах по-дълго – изгаряха. Ако пък намалях температурата на олиото, то картофките ставаха прекалено мазни и неприятни за консумация.

Признавам си, малко се вманиачих. Защо ли не знаех по-рано за фирмата на Васил Лазаров Вивекта и продуктите, които внасят на българския пазар? Започнах да чета най-различни статии и кулинарни блогове, които съветваха за различни начини за приготвянето на идеалните пържени картофи. Трябва да ви кажа, че съм направил толкова лоши партиди пържени картофи, колкото най-вероятно вие не сте изяли през живота си.

Най-полезното, което научих от всички възможни източници, до които се добрах, е че ресторантьорският начин на приготвянето на пържените картофи се извършва на системата на двойно пържене в мазнини, нагорещени на различна температура. Но колкото и да се опитвах да постигна този ефект в домашни условия, все нещо не се получаваше.

Оказа се, че не съм единственият маниак на тази тема, но за разлика от останалите търсачи на перфектните пържени картофи, аз не разполагах с 2000 долара за вакуумна камера, в която да третирам парченцата.

В крайна сметка цялото това проучване завърши благополучно. Разбрах, че марката картофи, които използват в по-голямата част от заведенията по света е McCain Foods Limited, а за мое най-голямо щастие фирмата на Васил Лазаров Вивекта БГ ЕООД ги внася и на българския пазар. Когато ги приготвих и опитах останах очарован. Вече бях постигнал желаното. Сега оставаше само да се наслаждавам на превъзходния им вкус и студената биричка у дома.

Сънувам пакет бисквити, когато съм гладен

От известно време много усърдно се опитвам да спазвам режим на хранене и да се ограничаавм от към нощни ставания и отваряния на хладилника. Такива промени трябва да стават постепенно, реших, скоро след като разбрах, че среднощните ми походи към кухнята са се превърнали в нещо като ритуали по унищожаването на остатъците от вечерята.

assortedbiscuitsПървата стъпка към прекратяването на това нехранително и нездравословно поведение от моя страна беше да сменя нещата, с които се тъпча, след като стане 9 часа вечерта. Опитвам се да не налитам на последното парче месо с картофи или пък на последната порция мусака. Затова започнах да похапвам половин пакет бисквити с кисело мляко. Добре, но макар и не толкова вредни и доста по-леки за стомаха, като цяло среднощното ядене не е никак полезно.

И така… прекратих с млякото и бисквитите и стана кошмарно. Очевидно организмът ми много си е харесал тази вечерна комбинация, защото по инерция започнах да мисля за бисквити по време на филма, който гледам и на късната емисия новини. Цяла седмица, докато заспивам, броя бисквити. А вече няколко вечери се опитвам да събера на сън разпилените бисквити в един пакет. И все не успявам и не успявам.

Събуждам се малко след 2 през нощта и първият ми подтик е да ида до кухнята само за една бисквита. В повечето случаи не се стърпявам. Добре, нека съм честен – досега не съм успявал да се стърпя. Все си казвам, че ще си взема само една, пък изяждам по половин пакет. Имам си едни Житен дар, които ме очакват в кухнята. Вечното присъствие.

Във всеки случай именно това ме спасява. Иначе другият вариант е да налитам на домашно приготвеното и да си слагам големи порции, тъй като се опитвам да огранича хляба.

А вие какво правите, за да се преборите с вечерния глад? Иска ми се да повярвам, че скоро ще привикна с него. Може би все пак трябва се консултирам с диетолог, но пък не съм чак толкова пълен. Всъщност през последните месеци съм качил само 10-тина килограма, които упорито се опитам да сваля.