Сутринта към Кабиле не беше приятна. На магистралата се образуваха опашки. Движеше се с пълзене. По едно време някой се беше побрал в лентата, но пък се беше облегнал толкова, че направо те приканваше да го настигнеш. Накрая пристигнахме. Разбрах, че преди мен десетки коли са се изредили на същото място. Това не е проблемът на Кабиле, а на пътя към него.
След като се разминах с опашката, започна да се открива гледка. Слънцето, разстлано над полето, хвърляше дълги сенки. Видях паметника Альоша. Всяка година все повече ми прави впечатление колко е огромен. Докато се разхождах, чух разговори за цените на входа. Двадесет лева за възрастен, десет за дете. В едната ръка – билет, в другата – бутилка вода. Цената на билета не е малка, но пък мястото си заслужава.
Докато вървях из руините, гледах хората около мен. Някои снимаха като за национална географска експедиция. Други си бяха донесли обяд в кутии и бяха разпънали черги на сянка. Намерих един стар мост и седнах. Помислих си за времето, когато тук е кипял живот. За римските войници, за пазарите, за хората, които са живели тук преди повече от две хиляди години. Кабиле не е само история, това е и място за отдих.
Кабиле е разположено на хълм, а оттам се открива гледка към Ямболското поле. Виждат се лозя и ниви, а в далечината – силуетите на възвишенията, които обграждат равнината. Мястото е спокойно, макар и да е почти в града. Не е нужно да ходиш далеч, за да усетиш нещо различно.
В края на деня реших да мина през Кабиле и да разгледам новия посетителски център. В него имаше изложени артефакти, намерени при разкопките. Видях монети, керамика и дори части от оръжия. Всичко беше подредено и добре осветено. Центърът е направено с вкус.
След разходката реших да се отбия до паметника Альоша. Изкачих се по стълбите и застанах пред фигурата. Оттам се открива панорама към целия град. Видях и Бунарджика – зеления хълм, който се издига над Ямбол. Двете височини се гледат една друга.
Кабиле е място, което си заслужава да бъде посетено. Не е нужно да си историк или археолог, за да му се насладиш. Достатъчно е да имаш любопитство и желание да се разходиш. А и опашките по пътя си заслужават.