Всички тия картинки са само за да оправдаем харченето на пари. В понеделник сутрин влязох в офиса в осем и половина. Петър от счетоводството вече беше разлепил новите „мотивационни“ плакати. Големи, лъскави, с фрази като „Бъди проактивен!“ и „Успехът е близо!“. Мария от маркетинга въздъхна зад гърба ми: „Ех, дано поне да ни донесат малко повече клиенти.“ Погледнах я. Дано. Но знам, че няма. Защото мотивацията не се купува на квадратни метри и не виси на стената.
Търсим кратък път към продуктивността, за да избегнем истинската работа – управлението на процеси, дефинирането на ясни цели, осигуряването на адекватна обратна връзка. Плакатите са евтин трик. Разходи, които лесно се оправдават пред шефа – „инвестиция в служителите“, но е крайно съмнително дали някога ще се изплатят. ROI-ят е отрицателен. Не защото служителите са глупави, а защото повтарянето на баналности не променя нищо.
Преди три години работихме по проект за голям клиент – разработка на нов софтуер. Шефът ни, запален по „модерните“ практики, нареди да облепим целия офис с плакати, вдъхновяващи цитати и снимки на щастливи хора. Резултатът? Хаос. Вместо да се фокусираме върху задачите, прекарвахме време в иронични коментари по адрес на картинките. Крайният срок за проекта се забави с две седмици. Анализът показа, че основният проблем не е липса на мотивация, а неясни изисквания от страна на клиента и лошо планиране на етапите. Плакатите бяха просто разсейване.
Друг пример – предишното ми място, малка рекламна агенция. Директорът беше маниакално фокусиран върху „позитивната“ работна атмосфера. Офисът приличаше на детска градина – ярки цветове, плюшени играчки, и разбира се, мотивационни плакати. Но реално? Постоянни закъснения, отложени проекти и недоволни клиенти. Оказа се, че проблемът не е липса на ентусиазъм, а ниски заплати и липса на възможности за професионално развитие. Когато хората не са финансово стимулирани и не виждат перспектива, никакви картинки няма да помогнат.
Аз не съм против позитивната атмосфера. Но тя трябва да е резултат от добра организация на работата, адекватна оценка на приноса на всеки служител и ясни цели. Не от хартиени изявления. Като гледам бюджета на повечето фирми, съм сигурен, че сумата, похарчена за тия плакати, може да се инвестира много по-ефективно. Например, в обучение на персонала, в нова техника или в по-добри условия на труд.
Спомням си един стар колега, програмист, който работеше в голяма корпорация. Той имаше само един „мотивационен“ плакат на бюрото си – бял лист хартия. Когато го попитахме защо, той отвърна: „Това е единственото, което ми трябва, за да не забравя, че трябва да свърша работата.“ Навярно не е гений на маркетинга, но е прав. Понякога, единственото, което ни трябва, е да се съсредоточим върху същественото. Да измерим какво правим и да го оптимизираме.
Единственото, което тези плакати наистина мотивират, е печатарите и доставчиците. Аз съм за бизнес логиката. Ако нещо не носи директен, измерим резултат, то е загуба на време и пари. Днес вкарвам заявка към счетоводството – да върнем тези плакати обратно. И да инвестираме в нещо, което реално ще помогне на хората да работят по-добре. Например, нов софтуер за управление на проектите. Или просто да повишим заплатите. Защото реално, това е единственото, което има значение.
