През последните две години терминът „тихо напускане“ се превърна в глобална тенденция, която раздели мненията на работодатели и служители. Под това понятие се разбира отказът на хората да правят повече от минимално изискуемото на работното си място – без извънреден труд, без допълнителни ангажименти, без „даване на всичко от себе си“. В България темата започва да набира сила, особено сред по-младите поколения на пазара на труда.
Една от причините е изтощението от корпоративната култура, в която често липсва баланс между работа и личен живот. В компании, където служителите се чувстват недооценени или претоварени, тихото напускане не е бунт, а механизъм за оцеляване. Вместо да сменят работа, те избират да свият усилията си до договореното.
Друг важен фактор е липсата на перспектива за развитие. В много български фирми възможностите за израстване са ограничени, а заплащането не отговаря на реалната инфлация и пазарните условия. В този контекст служителите лесно стигат до извода, че няма смисъл да влагат допълнителна енергия, щом не виждат бъдеще в организацията.
От страна на работодателите обаче, „тихото напускане“ често се възприема като демотивация и липса на лоялност. Някои мениджъри виждат в това заплаха за продуктивността и сигнал за нужда от по-строг контрол. Реалността е, че нито наказания, нито по-тежки правила решават проблема. Напротив – в много случаи това само ускорява процеса и води до реално напускане.
Интересното е, че в България феноменът не е еднакво разпространен във всички сектори. В IT индустрията например, където възможностите за смяна на работа са големи, тихото напускане рядко се задържа дълго – хората просто преминават към нов работодател. В по-консервативни сектори като производство или търговия обаче, където изборите са по-ограничени, служителите по-често остават физически, но ментално „напускат“.
Изводът е, че тихото напускане не е каприз или мода, а симптом за липсата на ангажираност и доверие. Компаниите, които искат да избегнат тази тенденция, трябва да работят върху култура на признание, прозрачност и реални възможности за растеж. В противен случай, дори най-лоялните кадри рано или късно ще изберат или да „намалят оборотите“, или да си тръгнат.