Гражданската война в САЩ, водена от 1861 до 1865 г., е конфликта между Северните щати (Съюза) и Южните щати (Конфедерацията), които се отделят от Съюза. Причините за войната включват различия в икономическите и социалните структури между Север и Юг, като основният въпрос е бил робството.
Южните щати разчитали на робски труд за своето аграрно стопанство, докато Северът бил индустриализиран и подкрепял аболиционизма — премахване на робството. Напрежението между различията в социалната структура и икономическите интереси довело до отделянето на 11 южни щати и създаването на Конфедерацията, което довело до началото на войната.
Основните битки на войната включвали такива като битката при Гетиърсбърг и при Антиетам, които се доказали като решаващи за изхода на конфликта. Президентът Ейбрахам Линкълн, който се противопоставял на разширяването на робството, издал през 1863 г. Прокламация, която освободила робите в южните щати, като основна част от усилията за победа на Съюза.
Прокламацията не е била абсолютна декларация за освобождаването на всички роби в страната. Тя се прилага само в тези области, които са били под контрола на Конфедерацията, и не засяга тези територии, които оставали верни на Съюза (например, част от граничните щати и райони, контролирани от Съюза). Въпреки това, прокламацията е имала голямо значение, като е сложила основата за окончателната аболиция на робството в цялата страна чрез 13-та поправка в Конституцията, която е приета през декември 1865 г.
Тази прокламация е важен етап в процеса на премахване на робството в САЩ и в края на Гражданската война, като поставя на дневен ред въпроса за правата на чернокожите в страната.
Войната завършила с победа на Съюза през 1865 г., когато генерал Робърт Лий от Конфедерацията се предал на генерал Улисис Грант в Апоматокс. Възстановяването на Южните щати и аболицията на робството били основните последици от конфликта, които променили хода на американската история.
