Името

Много пъти съм се улавял да казвам, че името не е от значение, важен е човекът, който го носи, но не е точно така. Всъщност казват, че името предопределя съдбата на човек и носи някакви знаци за неговите таланти, слабости и интереси. А и всички сме имали някой приятел или съученик със странно име и колко много подигравки е отнесъл заради него.

Когато очакваш дете, искаш да избереш най-хубавото, най-благозвучното име, ако разбира се, не държиш на традициите да се кръщава на дядо или баба. Стремим се то да има някаква символика и значение, защото вътрешно осъзнаваме, че името е нещото, което ще съпътства детето ни през целия му живот. Един страхотен пример за това е Йордан Йовков и неговата героиня Албена. Всички свързваме това име с красота, защото именно това е търсил автора, когато е създавал своята рожба. Първоначално името, което е избрал е било Аблена, авторът разказва, че дори не е знаел за съществуването на това име, но прочел във вестника, че влак е блъснал каруца и жената, която е била в нея се казва Аблена. Когато създава своята героиня, той я създава силна, красива и магнетична, затова търси и име, което да я описва по този начин, решава да размени двете букви и така се получава името Албена, което става популярно и е предпочитано и до ден днешен.

Така, че няма как да отречем, че името е едно от основните неща, който ще предопределят съдбата на човек. Така, че избирайте имена, който да описват най-добре рожбите ви. Все пак знаете, децата без да искат могат да бъдат коварни в закачките и шегите си.

В името на най-скъпото

Всички родители казват, че биха дали живота си за децата си. Съгласни са те да гладуват и мзерстват, но рожбите им да са добре. Предполагам, че го казват искрено, моите родители са доказвали млион пъти, че биха направили всичко за мен.

Но какво се случва, когато живота те изправи пред един от най- страшните избори, а именно в замяна на твоя живот да помогнеш на рожбата си. Колко от родителите биха се жертвали безвъзвратно за да спасят най-ценното си нещо?  Според мен отговора е един- всеки. Няма родител, който да не предпочете него да го боли само не и детето му. Моя много близка приятелка скоро ми сподели, че би изпитала болката от раждането хиляди пъти, стига детето й да е добре и да не изпитва болка, а причината за това беше престоя им в болница, беше се наложило да направят операция на детето й и тогава тя сподели, че най-страшния момент от живота й е бил, когато детето се събудило от упойка и плаче неутешимо от болка. В такъв момент родителя е толкова безпомощен, защото не можеш нищо да направиш за да облекчиш болката на най-скъпоценното си, а сърцето те боли повече отколкото някой би могъл да понесе.  Попаднах на един материал за един баща, който буквално дава сърцето си на своето дете. Момченцето се нуждаело от трансплантация, но родителите му нямали финансови възможности и това го кара да дари своето сърце. Доста трогателна история, чували сме да даряват бъбреци, но сърце? Не знам до колко е вярна тази история и дали законите го позволяват, но щом можеш да отидеш в Швейцария и да извършат евтаназия, колко му е и да можеш да дариш сърцето си, за да живее детето ти. Подобни истории найстина те карат да се замислиш колко безгранична е любовта на родителя, как няма нещо, което може да го спре в името на детето, сякаш Господ ти дава неизмерни сили за да се бориш за благото на децата.

Сега ще запозная и вас с героя на нашето време, бщата, които записва последните си думи към своето момче. Трогателно!

https://youtu.be/UcIT4DLzAV8