Хайде сега малко по-оптимистично. Всеки има скъпи спомени и моменти, които с удоволствие споделя с приятели. Днес ще ви върна назад в детството и по-конкретно в онези годинки, в които карахме колела, катерехме се по дърветата, ходихме до магазина за ледени сокчета, дъвки с татуировки, а дадат ли ни стотинки за хляб го носехме у дам с наръфан крайщник. Да, да, и аз така си мисли, че си спомняте! Сигурен съм, че и ентусиазмът вече ви обзе.
За мен специално има още три неща, които изникват в паметта ми само при споменаването на думата „детство“. И трите са кулинарни изкушения от баба ми, Бог да я прости. Тая блага женица беше майстора в ръцете и твореше чудеса. Досега от никой магазин не съм купувал юфка, каквато тя правеше. Баба ми точеше корите, полагаше ги на слънце да изсъхнат, а после аз като голям и силен мъж ги начупвах на малки късове. Даже си спомням как ги ситнех не веднъж, та накрая се получаваше не юфка, ами и аз не знам какво. Второто е миш-маш от прясно набрани зеленчуци от градината. Няма такъв вкус просто. Баба ми подправяше ястието само със сол, за да могат продуктите да си пуснат естествените сокове. Третото води класацията. Кой не е ял циганска баница? От просто по-просто, а вкусно, та вкусно. Филия хляб, поръсена със сол, чубрица и червен пипер и посипана с малко олио или разтопено масло 🙂
Всички тези неща са останали от времена, когато хората са нямали много средства и са приготвяли всичко сами. Научили са се и да ценят всеки залък и да запомнят всеки вкус, да му се радват и да са доволни. А ние ги носим в спомените си.
