Харесали сте филм и… хоп, оказва се, че е по книга

never-judge-book-by-movieСветът на художествената и нехудожествената литература изобилства от образи, персонажи, сюжети, идеи, развръзки и какво ли още не. Мислите ли, че сценаристите, в която и да е продуцентска компания не черпят вдъхновение оттам? Разбира се, че го правят. Екранизират цели книги, взаимстват идеи и в крайна сметка ни представят един съвсем нов продукт от първоначалния, при това пречупен през собствената им призма.

Въпросът ми днес е следният: Ако сте си харесали филм, който ви изглежда интересен, но се окаже, че е екранизация на книга, към кое от двете ще посегнете най-напред?

Аз например обожавам екранизациите на „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“, докато книгите са ми маааалко по-скучни (дано никой не ми се засегне за тези думи). Същото е с „Игра на тронове“, а от „Игрите на глада“ в крайна сметка останах леко разочарован. Наскоро изгледах и филма „Вината в нашите звезди“, за да разбера защо беше целия този шум по историята, но книгата така и не съм прочел. Харесвам и „Шифърът на Леонардо“, но трябва да си призная, че там изгледах първо филма… Все се каня да започна и трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон, но така и не съм стигнал до нея все още. Знам, че „Аз, роботът“ пък има общо с едноименния сборник с разкази на Айзък Азимов…

Още много примери мога да дам, но се чудя как стоят нещата при вас. Когато си харесате определена история, гледате ли веднага филма по нея, или предпочитате първо да прочетете книгата? На мен ми се ще първо да се запозная с текстовия вариант, но уви, понякога просто не ми стига времето и за двете. Тогава се задоволявам само с филма.

Когато книгата срещне филма

book-n-movie-equalПрез ноември тази година очакваме да излезе третият филм от трилогията „Игрите на глада”. Казвам трилогия, защото поне книгите са такива. Филмовата поредица очевидно ще бъде тетралогия, но това се знае от доста време и не е тема на настоящия пост.

Книгите да ви кажа ги прочетох от любопитство към филма. Неохотно ще кажа, че ми  харесаха, макар да ги намирам за доста по-ниска възрастова група от моята. Определено за тийн читатели ще са по-увлекателни, отколкото за мен, тъй като успяват да те откъснат от настоящия момент. Когато чуя обаче, че ще се прави филм по книга, винаги имам едно опасение – че съответното издателството може да реши да пусне издание на книгата си с плакат от филма за корица. Това е практика, която наблюдавам доста често у нас и която не одобрявам особено. Може и да се третира като вид реклама, но колко дълго в крайна сметка филмите се излъчват по кината? Един месец? А колко дълго една книга остава в книжарниците? Минимум година. Да не говорим, че има и случаи, в които книгата се издава предварително, а филмът така и не излиза на родния екран. Ето ти тогава плакат само върху книга!

Дизайнът на кориците се изработва специално за тях и в повечето случаи им пасва. А кото стана дума за поредицата „Игрите на глада”/щото първо за тях се сетих/, кориците са с оригиналния си американски дизайн, който е…симпатичен. Знаем и че плакатите се оформят по съвсем различен начин и с различни цели. Нека не смесваме двете неща, достатъчно добри са сами за себе си.

А и замислете се, Дженифър Лорънс е доста прилична актриса, но може би не всеки я харесва достатъчно, за да си я гледа на рафта… кой знае колко дълго? Дано „Екслибрис” не тръгнат по този път, защото вече имаме примери от практиката. Колко от читателите на „Великият Гетсби” са фенове и на Леонардо ди Каприо? А колко от феновете на „Яж, моли се и обичай” искат всеки път да си представят Джулия Робъртс като главна героиня, докато четат? Жените, може би. На мен като мъж такъв жанр филми ми се струват малко разводнени, а втората надали дори ще я прочета.