170 лева за два часа рязане на моркови. Толкова ми взеха последния курс по молекулярна кухня. И да, не стана по-вкусно.
Не че имам нещо против да давам пари за знания. Проблемът ми е с логиката на някои социални явления. Кулинарните курсове са чудесен пример. Не за да научиш нещо, а за да избягаш от ежедневието, да се видиш с хора, да си създадеш илюзията, че си прекарал времето си продуктивно. Умения се придобиват, ама са си бонус.
В петък вечер, вместо да мия чинии и да се ядосвам, бях в студио, където двайсет души се мъчеха да направят топчета от балсамов оцет. Всички с лъскави престилки, остри ножове и ентусиазъм, който бързо се изпари след първия провал. Защо? Защото рязането на моркови, колкото и да го усложниш, си остава рязане на моркови. А вкъщи, честно казано, щеше да ми отнеме по-малко време. Гледам го от години – хората не искат да готвят по-добре, те искат да изглеждат така, сякаш готвят добре.
Друг пример – курсът по суши, на който бях с колежка. Дадохме доста пари, за да ни покажат как да разточваме ориз и да навиваме ролки. Оказа се, че разточването на ориз е работа за майстори с години практика. Студиото беше пълно с хора, които се бореха за перфектната форма, а инструкторът се опитваше да не губи надежда. След два часа имахме няколко криви ролки и куп ориз по пода. Но пък имахме и снимки за Инстаграм. Резултатът? Поръчахме си суши за вечеря.
И още един случай – приятелка се записа на курс по печене на хляб. Тя е архитект, перфекционист до мозъка на костите си. Мислех, че ще прави шедьоври. Вместо това, след четири урока имаше три неуспешни опита за квасен хляб и куп ядове, че маята ѝ „не се вдига“. А в същото време, от магазина е много по-лесно и бързо да си купиш хляб. Но, социалното преживяване, споделянето на провалите с другите, е важна част от цялата работа.
Тенденцията е ясна. Курсовете са заместител на истинското умение. Те ти дават шанс да се почувстваш полезен, креативен и част от група, без да влагаш реални усилия или постоянство. Това не е непременно лошо. Просто е важно да го осъзнаеш. Да дадеш 170 лева, за да нарежеш моркови, не те прави готвач. Прави те човек с 170 лева по-малко и няколко снимки в социалните мрежи.
Следващия път, вместо курс, ще си взема миялна машина. Практично и ефективно. И ще ми остане време за неща, които наистина искам да науча.
