Преди да имаме деца с жена ми, винаги съм се чудел дали ще бъда добър баща, дали ще мога да науча децата си на нещо и дали един ден ще ме уважават за възпитанието, което съм им дал. Повярвайте ми, нямате нужда от такъв отговор. Когато човек има дете е достатъчно да види погледа му, показващ, че баща му е единствения близък човек на света или пък детските искрени и неподправени думички за обичта към баща му. И все пак ако ви измъчва неувереност, че можете да възпитате по най-добрия начин детето си, мога да ви дам един съвет. Ако е направило някоя пакост, най-добрия вариант не е да го напляскате, а се опитвайте да го наказвате. В извънредни случаи, когато е неизбежно и се чувствате безсилни може да си послужите с най-остарелия начин за възпитание, но само ако е направило нещо наистина лошо. Лично аз, когато бях малък, си спомням, че баща ми ме е натупвал здравата веднъж, най-много два пъти.
Тези спомени ще са ми запечатани винаги в съзнанието, но пък след това бях едно наистина послушно дете, давано за пример пред родата 🙂