Всички ние си правим планове за какво ли не. Какво ще купим, как ще постъпим, кое как да направим и така нататък, но въпросът е, че не винаги се получава така, както си го мислим, така както е оформено в представите ни. Лично на мен доста пъти ми се е случвало да си представям нещата по един начин, а да се получава нещо почти коренно различно. Примери при мен много, може би и при Вас е така.
Когато се притеснявам, в крайна сметка излиза, че няма причина за безпокойство и обратното когато съм спокоен. В началото си мислих, че това се дължи на факта, че много искаш дадено нещо, но от друга страна няма логика да е така, защото хората са казали, че когато искаш нещо достатъчно – то се случва. Мисля, че другата теория, с която разполагам по въпроса е по-вярната. Тя се уповава на характерите на отделните личности. Когато искаме силно нещо, което не зависи от нас самите, а от други хора, фактически произлиза, за да имаш или постигнеш желаното, зависи от това дали човека от който зависи иска да го притежаваш.
Спрял съм да мисля и съм се пуснал по течението. Не, че нямам мечти и надежди, напротив, но не се вглъбявам. Непринудените неща са винаги приятни и много сладки. Дали съвсем случайно ще се събереш с приятна компания или ще срещнеш приятел, който никога не си помислял, че можеш да срещнеш точно тогава, непринудените неща са хубави. Ако прекалено много се надяваш, то по неписан закон нещата няма да се случат, тъй че давайте го по-спокойно. Поздрави 🙂 .