Детството е онзи период, в който човек преминава през най-големите си трудности и предизвикателства, докато се учи и опознава себе си и света, казват психолозите. Но също е и периодът, в който вероятно преживява и най-силните приятни емоции.
Наскоро четох интервю от собственика на издателската къща Ню Медия Груп – Светослав Кантарджиев, който се е концентрирал върху издаването на книжки за най-малките с приказки и красиви картинки. Според него човек винаги трябва да запази част детето в себе си, защото тя е ключова за успеха и щастието му до края на живота. И това според мен не е никакво клише, а самата истина. Виждам толкова много невдъхновени хора, толкова много отчаяни, толкова много вглъбени в проблемите на ежедневието и си мисля колко по-лесно би им било и колко по-добре биха се чувствали, ако си спомнят лекотата с която са преминавали през живота си като деца, оригиналността, която са проявявали.
Мисля си също така, че тези от нас, които са изгубили детето в себе си някъде по трънливия, осеян с трудности път на живота, могат да научат много от децата, а и дори да се съветват от време на време с тях. Учудвал съм се как толкова много пъти моето дете е проявявало много повече наблюдателност, съобразителност и е измисляло оригинални решения на проблеми, за които аз иначе не бих се сетил!
Та според мен има много какво да учим от децата и съм съгласен със Светослав Кантарджиев, че някъде в нас, колкото и да остаряваме, трябва да остава по едно 🙂
