Знаете, че се занимавам с търговия, и по тая причина много често контактувам със собственици на магазини и складове и ми е направило впечатление на мен Емил Попов, че при подбора на персонал, винаги посочват като главно изискване към кандидатите любезност, позитивно излъчване, приветливост и усмивка. И нерядко съм виждал как пред кандидат или кандидатка, който е с по-добри умствени или пък личностни качества, подбират тоя, който е по-усмихнат. Аз обаче имам малко по-различно виждане по темата и съм решил днес да го споделя с вас. С ясното съзнание, че наистина в търговията усмивката е много важна, но също така и с убедеността, че от усмивката по-важно е, човекът срещу теб да ти свърши работата, за която си отишъл при него. За служебни дела ползвам услугите на една фирма, почти всеки месец, от доста време. Там работят две момичета, менят се, не знам точно на какъв принцип. Едното момиче е много любезно, винаги ухилено до уши, задължително ще те разговори, абе приятен е контактът с нея. Само че веднъж не ми е приела поръчката както трябва – винаги след това се обажда да уточняваме неща или пък прави някаква грешка при изпълнението. Другото момиче е едно такова наборсучено, маниерът й на говорене е малко като навикване, усмихната почти не съм я видял. Обаче в работата няма грешка, разбира от раз какво й казваш и го изпълнява без засечка. И мога да ви учудя – ама винаги, когато отива Емил Попов в тази фирма, се надява тя да е на смяна. Щото, както често казва един колега, събрали сме се да работим, а не да се харесваме.
Етикет: търговия
Опасности по пътя
Знаете, че се занимавам с търговия и поради тая причина постоянно съм на път. Пътувам навсякъде, почти няма кътче на родината, което да не съм посетил. А пътят си е опасна работа – Емил Попов и свръх внимателен да е на волана, винаги се намира някой, който е решил, че пътят е писта на Формула 1 и опасните изпреварвания са част от играта, някой, който не изпуска телефона си или цигарата си от ръка и поради тая причина е с неустойчиво внимание. Едни от най-сериозните ми досега инциденти по пътя обаче са свързани не с автомобили, а с каруца и велосипед. Каруцата е стара история и ще ви я разказвам някой друг път. Но с велосипеда си е от тези дни и затова ще ви я споделя, докато е прясна. Покрай Великден беше лудница, знаете как е с търговията по празници, и една седмица буквално не се спрях, постоянно бях в движение. Действието се развива в едно село, близо до София, бях там служебно. Свърших си работата и се прибирам по главния селски път, когато нещо силно се блъсна в задницата на колата ми. Не че ударът беше толкова силен, но много изневиделица, за миг се панирах и като че ли колата позанесе наляво, слава богу, че насреща не идваше никой в този момент. Спрях веднага. Оказа се, че младо момиче на колело ме е блъснало отзад. Спускало се е с колелото по стръмна улица към главния път и в определен момент не е успяло да овладее колелото по стръмнината. Косите ми настръхнаха, като си помислих какво можеше да се случи, ако момичето беше изскочило на пътя няколко секунди по-рано. Слава богу разминахме се – и момичето, и аз – само с уплахата и леки охлузвания. Надявам се тази случка да й е добър урок да не дърпа дявола за опашката, защото този път дяволът спеше, но следващия…