В събота и неделя се прибрах в родния ми град да видя нашите, тъй като отдавна не се бях прибирал, пък и по празниците, знаете, работих много и не успях. Поизлязох по центъра и срещнах един приятел от ученическите години – не се бяхме виждали сигурно две-три години и много му се зарадвах. Той се ожени година-две след средното образование и вече е доста напред с материала – има син първокласник. Та както ви казах, Емил Попов се зарадва. Само дето разговорът, доколкото беше разговор, по-скоро монолог, се въртеше само около оплакванията от жена му. Не се грижела за домакинството, въобще не я било грижа за нищо и други подобни. Това не ме учуди много, щото не е първият мъж, който се оплаква от жена си, няма и да е последният. Каза ми обаче, че много се ядосал, когато преди няколко дни се върнал случайно вкъщи и заварил тъща си с някаква приятелка да пие кафе – били наблизо по някаква работа, поуморили се и се отбили да си починат малко. Питам го аз – добре де, тъща ти откъде има ключ за вашия апартамент. Останал й бил от времето, когато гледала малкия. Не му казах какво си помислих в тоя момент, щото прецених, че май няма смисъл. Ама си викам, значи тъща му може да влиза в апартамента, когато гледа детето, а когато е наблизо по работа и се е изморила, не може да се отбие да пие с приятелка едно кафе. Не ми проработи в случая с тъщата мъжката солидарност, защото смятам, че трябва да сме справедливи и да не прилагаме двоен аршин към нещата и към хората. Когато ни вършат работа, да са добре дошли, пък в другите случаи да ги третираме като навлеци.
Месец: април 2012
Опасности по пътя
Знаете, че се занимавам с търговия и поради тая причина постоянно съм на път. Пътувам навсякъде, почти няма кътче на родината, което да не съм посетил. А пътят си е опасна работа – Емил Попов и свръх внимателен да е на волана, винаги се намира някой, който е решил, че пътят е писта на Формула 1 и опасните изпреварвания са част от играта, някой, който не изпуска телефона си или цигарата си от ръка и поради тая причина е с неустойчиво внимание. Едни от най-сериозните ми досега инциденти по пътя обаче са свързани не с автомобили, а с каруца и велосипед. Каруцата е стара история и ще ви я разказвам някой друг път. Но с велосипеда си е от тези дни и затова ще ви я споделя, докато е прясна. Покрай Великден беше лудница, знаете как е с търговията по празници, и една седмица буквално не се спрях, постоянно бях в движение. Действието се развива в едно село, близо до София, бях там служебно. Свърших си работата и се прибирам по главния селски път, когато нещо силно се блъсна в задницата на колата ми. Не че ударът беше толкова силен, но много изневиделица, за миг се панирах и като че ли колата позанесе наляво, слава богу, че насреща не идваше никой в този момент. Спрях веднага. Оказа се, че младо момиче на колело ме е блъснало отзад. Спускало се е с колелото по стръмна улица към главния път и в определен момент не е успяло да овладее колелото по стръмнината. Косите ми настръхнаха, като си помислих какво можеше да се случи, ако момичето беше изскочило на пътя няколко секунди по-рано. Слава богу разминахме се – и момичето, и аз – само с уплахата и леки охлузвания. Надявам се тази случка да й е добър урок да не дърпа дявола за опашката, защото този път дяволът спеше, но следващия…
Емил Попов – Смисълът на Великден
Гледам сутринта във фейсбук поздравителна картичка за Великденските празници от някакъв варненски депутат, която завършваше с пожеланието: Честито Рождество Христово! Допускам, че грешката може и да е била неволна, но сигурно сте чували израза грешката е вярна, с което искам да ви кажа, че няма случайни грешки. Думата ми е за това, че много малко хора схващат дълбокия смисъл на празниците – особено на религиозните – и затова няма нищо чудно във факта, че често бъркат Рождество Христово с Възкресение Христово. И това е така сигурно, защото наистина ще се окаже, че нашата, на българите, религия е атеизмът. Не е важно какво точно се е случило и какво празнуваме, важното е, че има повод за напиване и преяждане, започвам да мисля аз Емил Попов. Изумен останах от пукотевиците на бомбички и пиратки, които бяха почти като възстановка на коледните и новогодишни празници, от високите децибели на чалга музиката, които заглушаваха дори църковните камбани. Великден е от тия празници, в които празнуването не трябва да бъде толкова пищно и изнесено, той е по-скоро празник, който всеки лично трябва да преживее – да осмисли и оцени дълбокото значение на саможертвата, направена в името на човечеството. Да ви кажа честно, дразни ме и това масово и организирано ходене на църква в събота срещу неделя, много често използвано от компании и като подстъп към нощните клубове. Сигурен съм, че поне на половината от хората това им е първото за годината влизане в църква и го правят просто защото така е модерно – нещо като вярващи за един ден. Което ме наведе на мисълта, че може би заглавието ми трябваше да бъде: Смисълът на вярата. Но за това някой друг път.