Гледам сутринта във фейсбук поздравителна картичка за Великденските празници от някакъв варненски депутат, която завършваше с пожеланието: Честито Рождество Христово! Допускам, че грешката може и да е била неволна, но сигурно сте чували израза грешката
Гледам сутринта във фейсбук поздравителна картичка за Великденските празници от някакъв варненски депутат, която завършваше с пожеланието: Честито Рождество Христово! Допускам, че грешката може и да е била неволна, но сигурно сте чували израза грешката е вярна, с което искам да ви кажа, че няма случайни грешки. Думата ми е за това, че много малко хора схващат дълбокия смисъл на празниците – особено на религиозните – и затова няма нищо чудно във факта, че често бъркат Рождество Христово с Възкресение Христово. И това е така сигурно, защото наистина ще се окаже, че нашата, на българите, религия е атеизмът. Не е важно какво точно се е случило и какво празнуваме, важното е, че има повод за напиване и преяждане, започвам да мисля аз Емил Попов. Изумен останах от пукотевиците на бомбички и пиратки, които бяха почти като възстановка на коледните и новогодишни празници, от високите децибели на чалга музиката, които заглушаваха дори църковните камбани. Великден е от тия празници, в които празнуването не трябва да бъде толкова пищно и изнесено, той е по-скоро празник, който всеки лично трябва да преживее – да осмисли и оцени дълбокото значение на саможертвата, направена в името на човечеството. Да ви кажа честно, дразни ме и това масово и организирано ходене на църква в събота срещу неделя, много често използвано от компании и като подстъп към нощните клубове. Сигурен съм, че поне на половината от хората това им е първото за годината влизане в църква и го правят просто защото така е модерно – нещо като вярващи за един ден. Което ме наведе на мисълта, че може би заглавието ми трябваше да бъде: Смисълът на вярата. Но за това някой друг път.