Цветан Василев отпускал през КТБ несъбираеми дългове

zx620y348_1772369Малко са ни на държавицата изглежда  всичките сътресения в политиката – очакват ни оставка и предсрочни избори – та да ни трябват и такива сериозни финансови сътресения, каквито грозят КТБ покрай назряващия скандал с председателя на Надзорния й съвет – Цветан Василев.  Банкерът, оказва се, не се е ограничавал само до работата в банката си, но е заработвал и някой „допълнителен“ лев отстрани. Или поне така изглежда всичко към момента.

Медийните разследвания сочат, че Василев, възползвайки се от положението си в банката, е отпускал несъбираеми кредити към фирми, които дори не са отчели дейност, и най-вероятно нямат възможността да върнат огромните суми, за които става дума – всички над 30млн. лв.

Въпросните фирми са обвити в мистерия, защото нямат служители, регистрирани са на сходни адреси, не са подавали отчети.  А общата, подадена към тях сума е няколко стотин милиона лева – пари, с които могат да се построят няколко напълно функционални завода. Тепърва ще се изяснява къде са отишли тези пари и за какво изобщо са били предназначени.

По-голямата опасност сега обаче грози хората, които са оставили депозити в Корпоративна търговска банка. При положение, че тя е отпуснала  суми по кредити, по-големи от общия й капитал, дали ще успее да се справи с една вълна от вложители, които искат да си изтеглят парите от там?

Научих за всичко това от в. Капитал, те са захапали здраво тази тема и доколкото ги познавам, няма да я пуснат. Не съм толкова сигурен обаче за прокурорите, които ще започнат работа по случая…

Скъпо у дома, евтино на Запад

Maket-7Отиваш в хипермаркет да напазаруваш. Взимаш ориз, фасул, месо, колбаси, яйца, сирене и кашкавал, картофи, моркови, лук, кисело мляко, подправки, хляб, нещо разхладително за пиене – бира, кола, сок (по желание), а и нещо за гризане солено, но и някакви евтини сладки бисквити и кафе да не забравиш… Гледал си да пазаруваш изгодно и на промоция и да заредиш хладилника с най-необходимото. После се сещаш, че и перилните препарати са на привършване, като вземеш и шампоан и сапун, а ако си жена и кремовете му там и разните други дамски пособия… Стигаш до касата и ти изръсват една тлъста сумичка. Теглиш чертата у дома и разбираш, че половината заплата е отишла. Но пък се успокояваш, че сега ще имаш продукти за няколко готвения, за няколко пранета и няма да зареждаш рафтовете на банята следващите две седмици. А и имаш нещо сладко към кафето, че и ти си човек, и ти душа носиш.

Душа, душа, ама изстрадана. Постановката ви е позната на повечето средностатистически българи, които получават средна за страната заплата. Парите стигат само за най-необходимото и понякога други нужди плащания отлежават с месеци. За пестене не oстава.

Мои роднини, които живеят в Германия, всеки път като се върнат през лятото на родна земя все се възмущават от скъпите ни хранителни продукти. Казват, че тук с огромна надценка работят и немските вериги магазини. При тях хем са по-евтини храните, хем заплатите са по-високи, така че като задоволиш най-належащите си потребности да имаш да заделиш я за почивка, я за кола или друго. При нас хем месечните доходи са по-ниски, хем стоките са по-скъпи и едва остават пари за „настрани“.  Какъв е изводът? Заключете сами…

Младите шофьори

drivingschoolИмам един приятел, който работи като автомобилен инструктор. Обяснява много добре, лично аз съм го чувал, тъй като веднъж трябваше да се видим на Плиска и той дойде с младеж зад волана. Докато ги чаках, чух какво говореше приятелят ми на бъдещия шофьор и оценявам съветите му като много добри – подробни, с примери от движение. При това говореше с премерен и спокоен тон, а не нервно като повечето със същата професия.

Пошегувах се, след като си изпрати „възпитаника“, за младото поколение как ги напътства децата. Той първоначално се засмя, но после отбеляза, че според него часовете, които имали младите за кормуване са крайно недостатъчни. Той се стараел да минат през всякакви улици и да ги поставя във всевъзможни ситуации: да карат под наклон, да тръгват от наклон, да паркират между две коли, да се движат както в тясна улица с много паркирани коли, така и на многолентов път с бързо движение. За съжаление много от курсистите се чувствали неуверени дори след положен и взет изпит. Страх ги било да шофират. Нерядко някои от неговите или други млади и по-зрели хора го търсели и за опреснителни часове.

Е, това е положението! Това е нивото на младите бг шофьори. Част от тях имат късмета да попаднат на търпеливи роднини или приятели, които да бъдат до тях докато свикнат с движението. Други не се отърсват от страха си и не се качват повече на автомобил. А трети… ами тях по опитни шофьори ги псуват, засичат на пътя и създават рискови ситуации за движението.

 

Аз, моя милост и глупакът!

Имате ли дни, в края на които се чувствате като най-прецаканият човек на света, че чак забравяте кой сте и къде сте?

Тия дни аз се чувствах тъкмо така. Последната седмица на май бе повече от изморителна. Събота и неделя не спах добре. Понеделник започна изведнъж с цял куп нови задачи, които нямаше как да свърша за 8-те часа работно време и се наложи да остана в офиса извънредно. В резултат на това се прибрах късно и легнах още по-късно. Вторника имах чувството, че три кервана камили са минали през мен. Посрещнаха ме отново множество спешни задачи. Какво им стана на тия клиенти. Лято е! Не излизат ли в отпуска, или всеки се е хвърлил да работи, за да си заслужи почивката. Лоша работа, наистина. Днес всичко се повтори и следобеда едва не заспах на бюрото си. Изтощен и омърлушен, на прибиране в метрото се хванах да си говоря със себе си. Но не на глас, а вътрешно. Беше се обострило едно гласче, което постоянно ми възразяваше. Ужасно дразнещо при това! Идеше ми да се развикам. И точно преди крайната спирка тревожна идея прехвръкна през мислите ми – дали пък не развивам шизофрения. И както си го мислих метросигнала Al-Buell-Lady-in-Red-Dress-444x550ми показа, че е време да слизам. Тогава се сблъсках се с много красива млада жена. Приличаше от онези от винтидж постерите на Coca Cola и цялата в червено. Увина ми ченето. Вместо да кажа „Извинете“ и да подмина чух себе си да измърморвам като последния идиот: „Ама вие сте в червено!“. Жената ме изгледа сякаш съм странно изкопаемо и презрително подмина. Глупак! Да, това си помислих в онзи момент. Сигурно съм изглеждал нелепо – симпатичен млад мъж в риза и панталон, висок при това, и изръсва очевидното. Че да бях казал „Много сте красива“ или друго…

Е, явно до това води недоспиването в комплект с извънреден труд. Не знам защо обаче случката ме сепна. Контрагласът изчезна и мигом се оживих. Явно бях изпаднал в нещо като летаргия и толкова се бях вдълбал в работата, че полудявах от цикличноста на ежедневието. Красивата жена в червено се яви като напомняне, че освен офиса има и друг свят и че е време да обърна малко внимание и на себе си.