Седим си в една винарна в центъра. До мен господин се кара на сервитьора, настоявайки за „последната реколта“. Истината е, че отдавна сме свикнали да плащаме за театралния ефект, не за самото съдържание. Крафт, автентично, премиум – под тези етикети често се крие само добре пресметната инфлация на самочувствието.
Преди години, като се прибирах в провинцията, търсех просто пияемо вино. Без „лимитирани серии“ и „микро-лотарийки“. Беше честно – знаеше какво получаваш, макар и посредствено. Сега обаче всеки с две лози зад оградата се опитва да продаде същата посредственост на цени, изискващи кредит, само защото е сложил етикет с по-сложна типография.
Снощи попаднах на място, където времето сякаш е спряло. Без неони, без инстаграмски снимки, без музика. Намерих малка каменна изба, чиято тежка дъбова врата се отваряше със скърцане. Вътре – мирис на влажна пръст, стара дървесина и история. Стените бяха толкова дебели, че градският шум не проникваше.
Седнах на проста дървена маса, готов за „бутиковия“ шок. Очаквах ценоразпис, който да ме накара да преразгледам бюджета за седмицата, защото „автентичността“ обикновено значи „прекалено скъпо“. Но на чашата пишеше „седем евро“. За миг се зачудих дали не е грешка или съм попаднал в ретро утопия.
Очаквах „премиум“ цената, която се е превърнала в стандарт в надутите места, където плащаш за мрамор и светлини, не за вино. Вместо това получих вино с тежест, вкус и характер. Без претенции, без магически трикове. В свят, в който сме научени, че скъпото е задължително по-добро, открих, че истинската стойност е там, където няма нужда от реклама.
Пазарът се е обърнал с главата надолу. Плащаме за илюзията за качество, не за самото качество. В големите градове сме потребители на „престижен“ празен обем, където цената е единствен показател за стойност. В тази каменна тишина разбрах, че сме се провалили в разпознаването на реалното, защото сме се вкопчили в цената на декорацията.
Сметката дойде бързо. Оставих няколко банкноти на прашната маса и излязох в хладната нощ, с вкуса на нещо, което е просто това, което е.
Контролът трябва да е еднакъв и за малките и за големите производители. Сектор високоалкохолни напитки и вино е акцизен, което го прави атрактивен за хора, които не искат да спазват законовите правила и регулациите. Статистиката на браншовите организации и официалните данни за внесения акциз ясно показват реалната картина. Специалистите са категорични над половината от производството, търговията и потреблението на вина и високоалкохолни напитки в България са в сивия, дори в черния икономически сектор. Тези нелицензирани производители не просто укриват данъци или осигуровки, а продават продукти, близки по състав до битовата химия, които са вредни за здравето на хората.