„1984“ на Джордж Оруел: Пророческото предупреждение за бъдещето

Първия път, когато чета „1984“ на Оруел, усещам онзи странен, стягащ хлад в стомаха – усещането, че това не е просто роман, а предупреждение. Книгата е написана през 1949 г., но ми се струва ужасяващо актуална, сякаш някой я е създал току-що, вдъхновен от съвременния свят. Създадена в епоха на политическа нестабилност и следвоенни страхове, историята ме повлича в своята безнадеждна реалност, където личната свобода е напълно унищожена, истината е въпрос на държавно решение, а самите мисли могат да бъдат престъпление. Романът остава едно от най-влиятелните литературни произведения на ХХ век.

Големият брат и невидимият поглед

Всички сме чували израза „Големият брат те наблюдава“. В романа това не е просто метафора, а всекидневна реалност – държавата следи гражданите чрез телеекрани, доносници и тайна полиция. Оруел описва общество, в което всяко движение, всяка дума, дори грешното изражение на лицето, могат да ти костват живота. Четейки, не мога да не направя паралел със света днес – камерите на всеки ъгъл, алгоритмите, които знаят повече за нас, отколкото ние самите. Колко пъти споменавам нещо пред телефона си и след минути виждам реклама за него? Колко пъти социалните мрежи блокират съдържание, защото не отговаря на „правилния“ наратив?

Новоговор – езикът, който ни контролира

Една от най-ужасяващите концепции в книгата е новоговорът – език, създаден, за да ограничи мисленето. Ако няма дума за свобода, може ли човек изобщо да я пожелае? Ако понятията за истина и лъжа бъдат размити в удобни политически евфемизми, как ще разберем разликата между добро и зло? Този елемент от „1984“ ми изглежда болезнено познат. Все по-често чувам заменени термини, „меки“ формулировки, които замаскират реалността. Войните се превръщат в „мирни операции“, икономическите сривове – във „временни предизвикателства“. Колкото повече чета, толкова повече виждам отражения на този механизъм в ежедневието си.

Миналото – инструмент в ръцете на властта

„Който контролира миналото, контролира бъдещето“ – тази мисъл от книгата ме преследва. В света на Оруел историята се пренаписва ежедневно, фактите се подменят, а вчерашната истина се превръща в днешна лъжа. И тук не мога да не си спомня за онези моменти, в които информацията в интернет „магически“ изчезва, учебниците се преработват, а събития, които помня, започват да се представят по напълно различен начин. Възможно ли е в един момент истината да се окаже просто въпрос на официална версия?

Четенето на „1984“ е като сблъсък със студен душ. Това не е просто роман, а огледало, в което можем да се вгледаме и да видим не толкова бъдещето, колкото настоящето. Оруел не пророкува – той просто разбира механизмите, по които работят властта и манипулацията. И ако тази книга все още звучи като фикция, може би просто не гледаме достатъчно внимателно.

Мозъкът ни не обича телевизията

Телевизията е най-евтиното и достъпно забавление, което има във всеки средностатистически дом. Тя има уникалната способност да усмирява децата, а възрастните – да разсейва след тежък работен ден. Дали обаче гледането на телевизия е най-доброто, което можем да направим в името на развлечението? Това изобщо отразява ли ни се?

Не е добре да се отрича форма на забавление с толкова дълбоки корени в културата. Но не е лоша и идеята да се запознаем и с това какво казват различни експерти за телевизията. Ето какво извадих аз.

При гледане на телевизия само за една минута мозъчната активност се променя – преминава от „бета вълни“ в „алфа вълни“. Бета вълните се произвеждат, когато мозъкът има всичките си активни функции. А алфа вълните съответстват на състоянието на замечтаване, подобно на хипноза, при което логиката, креативността и асоциацията са спрени. Подобно състояние се равнява на взиране в стена, докато чакаме на опашка. Това означава, че когато гледаме телевизия, мозъкът ни едва работи.

От тези изследвания се достига до извода, че съзнанието е много по-манипулируемо докато е подвластно на телевизията. Фактът е известен и на рекламодателите, които виждат основния си прозорец за продажби по телевизията. В състояние на гледане на телевизия критичното мислене е намалено. Така лесно се подвеждаме да купим неща, които не са ни нужни.

Това не е всичко. Няколко проучвания показват, че гледането на телевизия увеличава състоянието на стрес и раздразнение, което тревожно повишава производството на холестерол в организма. Това се дължи на броя на кадрите, които достигат до мозъка за кратко време.

Аз не знам дали всички тези проучвания са напълно верни, но забелязвам, че особено през последните месеци на пандемия, телевизията наистина ми повлиява по негативен начин. А допреди не съм усещал такова нещо. Вие имате ли подобни наблюдения?