След главоломните промени, които претърпя светът през последните няколко години, несъмнено най-потърпевши са собствениците и служителите от малкия и среден бизнес. Те се изправиха пред множество предизвикателства, за които трябваше да са максимално гъвкави, за да оцелеят. За съжаление някои от тях не се справиха, а прогнозите за следващите няколко години също не са съвсем оптимистични. Затова се подгответе и затегнете коланите за минаване през бизнес турбуленция.
Сред един от последните статистики на проучвания у нас и по света за сферите като ресторанти, хотели, кафета и магазини, се отчитат на прага на оцеляване около 25% от бизнесите. Това е много голям процент, който несъмнено променя правилата на играта. В България според мен се засили този трус заради няколко параметри. Това са инфлацията, увеличаване цените на горивата, на продуктите от първа необходимост и минималната работна заплата. Да не забравям и високите стойности на индустриалния ток, които фалираха редица предприятия.
Как обаче малките и средни бизнеси мога да се справят? Тук универсална формула няма, освен разбира се, общ съвет – да бъдат достатъчно гъвкави. Това означава да използват възможностите на интернет и да експериментират с начина на предоставяне на услугите си спрямо възможностите на интернет. Заедно с това не бива да се изключват възможности за сключване на договори за сътрудничество с по-големи компании. По този начин ще се увеличи не само обхватът на предлагане на стоките и услугите, но и разпознаваемостта сред по-голям кръг от хора.
Подобна информация мисля, че ви е полезна на степен идейност. Дано да ви послужи като начална точка, която да ви накара да се замислите и да проучите опциите си. Възможности дебнат отвсякъде, просто бъдете гъвкави и ще ви се случи. Надявам се следващият път, когато пиша за малкия и среден бизнес, процентът на ръба на оцеляване да е под 5.
Етикет: стоки и услуги
Когато приемем еврото
Всички сме настръхнали в очакване на моментът, когато ще приемем еврото като основна разменна валута в страната ни. Държавниците ни се натискат и искат това да стане възможно най-бързо, но ЕС се дърпа, с идеята, че икономиката ни не е особено стабилна и изхождайки от последните колапси на валутата, заради Гърция и Испания, като че ли не им се искат да допускат българската икономика да оперира с единната валута.
В същото време за нас българите е особено притеснителна дори само мисълта за това да преминем на евро, защото прогнозираме покачване на цените на стоките и услугите и запазване на заплатите в сегашното им състояние. Което ще доведе до обедняване на населението и то драстично.
Все още много хора помнят събитията от зимата на 1996-1997-а година, когато цената на един килограм сирене се равняваше на месечната работна заплата на човек. И правят аналогии с това време.
Реално, според примерите на останалите държави, които постепенно са въвели еврото като разменна валута, нещата се случват доста приемливо и безболезнено, но все пак нека да не забравяме, че става въпрос за България. А в нашата страна нещата се случват по различен начин от останалите.
И ето, че мрачните прогнози са за запазване на заплатите на сегашните стандарти, но обърнати в евро, а в същото време търговците ще предлагат същата цена на стоките и услугите си, само че в евро.Което ще доведе до обедняване на населението.
С тази разлика, че хората не осъзнават, че в момента може да не плащат подобни цени за всички стоки и услуги, които ежедневно потребяват, но за дрехи и някои видове стоки е напълно доказана.
Само погледнете етикетите в световните вериги магазини по МОЛ-овете и ще видите, че ако едно тениска струва на етикет 20 евро, цената й на българския пазар ще бъде дори повече от 40 лева, което означава, че първо ние плащаме повече за една и съща стока, в един и същи магазин и второ, ние получаваме средна заплата от 750 евро в сравнение с техните които са двойни…
Така че смятам, че опасенията на хората са напълно резонни. Вие как смятате?