Петък вечер, десет и половина. Скролвам из менютата на приложенията за храна. Не защото съм гладен. Ами… не знам. Да убия време? Да избегна нещо? И ето ме – поръчвам си пица, която дори не ми се яде, докато гледам как другите се забавляват в Instagram. Класика. Тези приложения са ми като огледало, но не показват лицето ми, а липсата на воля и умение да се грижа за себе си.
Преди години, за да хапна нещо, трябваше да се мъкна до магазина, да чакам на опашка, да готвя. Досадно беше, да. Но имаше и някакъв смисъл. Сега просто натискам бутон и след половин час имам топли мазнини пред себе си. Удобство, викат. Аз го наричам отлагане на отговорността. И после идва порочният кръг – поръчваш повече, защото е лесно, а после се чувстваш зле, защото си ядеш боклуци.
Преди два месеца имах уговорка за кино с приятели. Вместо да се приготвя и да изляза, се озовах на дивана, с втора пица и поредица от епизоди. Защо? Защото „просто ми се яде“ и „просто искам да си почина“. Това е чиста прокрастинация, маскирана като комфорт. А приложенията за доставка са перфектният инструмент за нея.
Виждам го и в другите. В метрото, в автобуса – всички гледат в телефоните си, поръчват си нещо. Не защото са толкова заети, а защото са отегчени и искат моментално удовлетворение. Градският живот създава тази нужда. Толкова много стимули, толкова много възможности, а ние се свиваме до някаква микро-реалност, в която всичко е на един клик разстояние.
Преди седмица реших да направя нещо по въпроса. Реших да готвя три пъти седмично. Първият път беше катастрофа. Забравих една съставка, подгорих друго. Резултатът беше неядлива каша. Започнах да си мисля, че е по-лесно да поръчам. Но продължих. И вторият път беше по-добре. Третият – почти като в ресторант. Оказа се, че готвенето не е само за храна. То е акт на самодисциплина.
Не казвам, че трябва да бойкотираме тези приложения. Те са удобни. Но трябва да сме наясно каква е цената. Не е само в парите, а в загубата на умения, в липсата на мотивация, в самотата. Защото докато натискаш бутон, никой не те забелязва. Никой не знае, че си гладен или отегчен. Ти си просто още един потребител, който попълва статистиките.
Тази вечер си поръчах салата. Малка стъпка, но стъпка напред. И затворих приложението. Ще прочета книга. Ще се разходя. Ще направя нещо, което не изисква от мен да чакам куриер. Защото понякога най-важното е да се измъкнеш от цикъла.
