Скъпите строежи

Всички, които са решили точно през тази и предходната година да инвестират в строителство или покупка на жилище, знаят за повишените цени. Те започнаха да се покачват преди пандемията и изненадващо продължиха своя апогей. В момента стоманата е два пъти по-скъпа, а намирането на квалифицирани работници е все по-трудно. Освен в България, това е и световен процес. Къде обаче е най-трудно?

Според последните публикувани статистики един от най-скъпите градове за строителство се оказва Варшава. Полският град води класацията за момента за най-скъпо строителство. Колкото и изненадващ да е фактът, че се намира в Източна Европа, данните сочат, че стойността е по-висока от Рио де Жанейро, Пекин и Богота.

Следващите населени места с високи цени при строежите се нареждат Русия, Цюрих и Женева. Тук интересното е, че швейцарският град е на пето място в световен мащаб. Други скъпи европейски градове са Мюнхен, Берлин, Амстердам, Хамбург. Има и още, но те все са в Германия. Така че колкото и да не ни се иска, Европа държи на цени, щом става въпрос за имоти.

А сега се отправям и към най-скъпия град за строителство в света, който застава на позиция едно – Токио. Веднага след него местата заемат Хонконг, Сан Франциско и Ню Йорк. Това не е такава изненада, защото все пак те са многомилионни населени места, които от години се разрастват мощно. А и при тях интересът не намалява изобщо и все повече работници се отправят към тях.

И колкото и да си говорим и да пишем за класации и цени, то важното е, че продължава да се строи и продава. Все по-атрактивни са европейските градове, защото те сякаш изглеждат по-запазени и носят друг дух. Именно тази девственост и съхранение на старото строителство примамват новото.

Когато приемем еврото

Всички сме настръхнали в очакване на моментът, когато ще приемем еврото като основна разменна валута в страната ни. Държавниците ни се натискат и искат това да стане възможно най-бързо, но ЕС се дърпа, с идеята, че икономиката ни не е особено стабилна и изхождайки от последните колапси на валутата, заради Гърция и Испания, като че ли не им се искат да допускат българската икономика да оперира с единната валута.

В същото време за нас българите е особено притеснителна дори само мисълта за това да преминем на евро, защото прогнозираме покачване на цените на стоките и услугите и запазване на заплатите в сегашното им състояние. Което ще доведе до обедняване на населението и то драстично.

Все още много хора помнят събитията от зимата на 1996-1997-а година, когато цената на един килограм сирене се равняваше на месечната работна заплата на човек. И правят аналогии с това време.

Реално, според примерите на останалите държави, които постепенно са въвели еврото като разменна валута, нещата се случват доста приемливо и безболезнено, но все пак нека да не забравяме, че става въпрос за България. А в нашата страна нещата се случват по различен начин от останалите.

И ето, че мрачните прогнози са за запазване на заплатите на сегашните стандарти, но обърнати в евро, а в същото време търговците ще предлагат същата цена на стоките и услугите си, само че в евро.Което ще доведе до обедняване на населението.

С тази разлика, че хората не осъзнават, че в момента може да не плащат подобни цени за всички стоки и услуги, които ежедневно потребяват, но за дрехи и някои видове стоки е напълно доказана.

Само погледнете етикетите в световните вериги магазини по МОЛ-овете и ще видите, че ако едно тениска струва на етикет 20 евро, цената й на българския пазар ще бъде дори повече от 40 лева, което означава, че първо ние плащаме повече за една и съща стока, в един и същи магазин и второ, ние получаваме средна заплата от 750 евро в сравнение с техните които са двойни…

Така че смятам, че опасенията на хората са напълно резонни. Вие как смятате?