Оптимистична теория за българската култура

В кавички, разбира се… А защо се разбира ли? Е, предния път подхванахме темата, нека сега я довършим.

Българският театър днес звучи понятие абстрактно и ненужно. Мнозина предпочитат да дадат 15 лева в кръчмата, отколкото да се насладят на живата игра на актьори. Е, ако Параскева Джукелова си покажае вторичните полови белези, както в „Кожа и небе“, може и да размислят дали да се прежалят.

artiТогава?! Колкото държавата е виновна, защото не субсидира българското изкуство, толкова и гражданите като потребители на продукта, който то произвежда, допринасят за падението на културата ни.

Глобализацията изцяло е погълнала българското общество. Все по – често се случва младите да танцуват под звуците на Мадона, Шакира, Джъстин Тимбърлейк и компания, докато ръченицата и правите хора се припомнят единствено по сватби, когато количеството алкохол е способно да раздвижи дори дърво.

Българинът сам не цени културата си. Той се възхищава на всичко западноевропейско и американско, но анатемосва родното. Яде хамбургер, защото „така правят по филмите“. Владее английски, френски, немски, руски на отлично ниво, а пише: „имайки из по на предвид“, „финансиите“, „страна – членка“, „Ес Ем Ес“ и пр. И не съзнава, че така погребва националната си идентичност, самочувствие и история.

topbanner-bigbear А какво се случва с архитектурните паметници на културата в България? Някои се превръщат в обществени тоалетни (в буквален и в преносен смисъл), на други пише „Вън НАТО“, трети пък приличат на всичко друго, но не и на културен паметник.

В тази връзка съвсем наскоро се запознах със случай, който завинаги уби всичко детско у мен. Възрожденска къща в Асеновград от 1740 година, обявена за паметник на културата, няколко години подред кандидатства за субсидии по европейска програма, но не получава и една стотинка за реставрация. Съседите отсреща обаче ремонтират и надстрояват схлупената си къщурка с европейски пари на основание, че постройката се намира в близост до архитектурна забележителност и с настоящата си визия загрозява историческия паметник.

Такова бъдеще ли заслужава България? Извинете, липса на бъдеще. Нека събудим мечката, преди да е изпаднала в кома без изход…

Българската култура (изкуство) – възход и падение

Представете си мечка, която непробудно спи зимния си сън – голямо, респектиращо животно с огромна мощ, което обаче е абсолютно безжизнено. Имате чувството, че това състояние на покой ще продължи безкрай и дори сто каба гайди не биха могли да вдигнат мечката.

Така изглежда съвременното българско изкуство – богата история, завещала безспорни таланти, признати по целия свят, шедьоври, пример за подражание, Владимир Димитров Майстора, Христо Ботев, Иван Вазов, Никола Вапцаров, Алеко Константинов, Паша Христова, „Козият рог“ и… една абсолютна атрофирала мускулатура през последните две десетилетия.

art

Как се случи така, че Сашка Васева грабна микрофона на Лили Иванова? Защо Азис измести Георги Христов? Кое е по – стряскащо: днес не произвеждаме достатъчно филми или малкото такива събират едва няколко хиляди българи в кино салоните? Да не говорим, че след време съвременният тийнейджър ще разказва в подробности за „Аватар“, но няма да има и бегла представа какво е това „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.
А дали спасение дебне отвсякъде и за родната култура, а ние сме достатъчно слепи, за да не го откриваме вече двадесет години?
Не искаме… Защото много по – евтино ни излиза да закупим на безценица 3758967398 – епизоден турски сериал, отколкото сами да продуцираме и направим български такъв.

Ами съвременните ни писатели и поети? Може ли безмерно надарен творец на словото да продава домати на пазара, за да свързва двата края, а произведенията му да се четат само от най – близките, защото няма средства за отпечатването им?