За някои моментът да преоткрият себе си може би настъпва, когато за пръв път стъпват в университет, далеч са от семейството и имат свободата да опознаят кои са и какви искат да бъдат. Там получават един бял лист хартия, започват на чисто, инкогнито са и имат възможността да изградят наново имиджа си. За мен тези времена минаха отдавна и да си призная честно, в началото не бях много ориентиран кой и какъв искам да бъда. Това се случи чак когато настъпи времето да завърша университета.
Можеш да промениш себе си, но само ако ти го поискаш, без да си под натиск от какъвто и да било род. Един ден просто се събуждаш и си казваш, че ако искаш да постигнеш целите си, трябва да промениш поведението си, да бъдеш зрял човек, на когото може да се разчита. Ти пак ще бъдеш себе, но това ще е новото ти, подобрено Аз, до което си достигнал по собствено желание.
Това в никакъв случай не значи, че преди си бил ужасен човек обаче, а че просто искаш да си по-добра версия на себе си, която да вдъхва доверие и стабилност и да кара останалите да те приемат на сериозно, като истински професионалист. Край с детските разбирания, нестихващите купони и непоемането на отговорност.
Може би е странно да правя такова сравнение, но приемете себе си като собствения си бранд и работете над него постоянно. Пооткриването е решение, което сами взимате, и ви дава начален тласък, а след това може да градите над постигнатото. Не се изоставяйте, усъвършенствайте се.