Етикет: деца

За мен и около мен

Хелоуин: Празникът на магията, мистиката и детската радост

Posted on by Popovich

Като един от най-популярните празници в света, Хелоуин събира всяка година милиони хора, обединени около магията на страшните костюми, тиквите с усмихнати лица и чувствената мистерия на нощта. Корените на Хелоуин се крият в древни келтски традиции, като празника Самхайн, когато келтите отбелязвали края на реколтата и началото на тъмната половина от годината. Тогава вярвали, че в този ден завесата между света на живите и отвъдното се разтваря, което позволява на душите на покойните да се завърнат.

С течение на времето, Хелоуин се трансформира и добива своя днешен облик – весел и малко страшен. През XX век американската култура добавя към празника традиции като „лакомство или пакост“, тиквени фенери и цветни костюми. Децата са основните герои на празника – те обличат костюми на своите любими герои или страшни образи, разхождат се из квартала и събират сладкиши.

Но не само за децата този празник носи радост. За много възрастни Хелоуин е повод да изразят своята креативност чрез костюми и декорации, или да организират тематични партита с приятели. Много домакинства украсяват домовете си със страховити декорации, като паяжини, вещици и духове.

В крайна сметка, Хелоуин е символ на творческия дух и радостта от трансформацията. Неговата магия е в способността му да обедини хората, да провокира усмивки и, разбира се, да добави доза тръпка в иначе обикновената нощ.

Благинки

Синдром на дефицит на вниманието

Posted on by Popovich

В днешния забързан свят все повече чуваме за синдрома на дефицит на вниманието (ADHD). Но какво точно представлява този синдром и какви са симптомите, които го съпътстват? Тук ще разгледам какви са признаците на ADHD, как се диагностицира и как да го управляваме.

Какво е синдром на дефицит на вниманието?
Синдромът на дефицит на вниманието (ADHD) е неврологично състояние, което засяга способността на човека да се фокусира, да контролира импулсите си и да организира ежедневните си задачи. ADHD често се свързва с хиперактивност, но не всички страдащи от синдрома проявяват тази черта.

ADHD обикновено започва в детството, но може да продължи и в зрелостта. Противно на популярното мнение, това не е просто период на „невнимателност“ или „неспокойствие“. За хората с ADHD тези симптоми могат сериозно да затруднят ежедневието и да повлияят на работата, обучението и социалните отношения.

Симптоми на ADHD
Трудности с концентрацията: Хората с ADHD изпитват затруднения при задържане на вниманието, особено когато задачата не е интересна или е монотонна. Те лесно се разсейват от външни стимули и често забравят инструкции или подробности.

Импулсивност: Импулсивното поведение е често срещано при хора с ADHD. Това може да включва говорене без да се мисли, взимане на решения без достатъчно обмисляне или неспособност да се изчака реда си.

Хиперактивност: Въпреки че не всички хора с ADHD проявяват хиперактивност, при много от тях тя е забележима. Това може да включва неспокойни движения, прекомерно говорене или трудности при седене на едно място за продължителен период.

Как се диагностицира ADHD?
Диагностицирането на ADHD не е лесно, тъй като симптомите могат да варират и да се проявяват по различни начини при различните хора. Обикновено се правят консултации със специалисти по ментално здраве, които оценяват поведението и симптомите на пациента през различни фази на живота. Важно е да се отбележи, че ADHD може да се припокрива с други състояния като тревожност или депресия, което прави правилната диагноза още по-критична.

Управление и лечение на ADHD
Добрата новина е, че има множество методи за управление на симптомите на ADHD. Терапията може да включва когнитивно-поведенческа терапия, която помага на хората да научат стратегии за подобряване на вниманието и контрола на импулсите. В някои случаи лекарствена терапия също е част от лечението, като помага за подобряване на фокуса и намаляване на импулсивността.

Как да помогнем на хора с ADHD?
Ако имате близък с ADHD, важно е да проявите търпение и разбиране. Хората с този синдром често се борят с неща, които за другите може да изглеждат лесни. Организацията и поддръжката на структуриран дневен ред може да бъде много полезна, както и редовното използване на напомняния.

Синдромът на дефицит на вниманието е сложен и понякога неправилно разбран проблем, който може сериозно да повлияе на живота на засегнатите. Въпреки това, с правилната подкрепа и лечение, хората с ADHD могат да живеят пълноценен и успешен живот. Разбирането на състоянието е първата стъпка към осигуряване на необходимата подкрепа и грижа.

Благинки

Как изискванията на живота влияят на детската безгрижност?

Posted on by Popovich

Изискванията на живота често ограничават детската безгрижност. С нарастването на възрастта хората се изправят пред по-големи отговорности – училище, работа, семейство и финанси. Това може да ограничи времето, което могат да отделят за забавления и безгрижни дейности.
Социалните и емоционални динамики също се променят, което влияе върху детската радост. Взаимоотношенията с приятели и семейството се трансформират, когато хората трябва да се адаптират към нови интереси и отговорности.

Въпреки това е важно да се подчертае, че детската радост не трябва напълно да изчезне. Възможно е да се намери баланс между отговорностите и забавленията. Това може да стане чрез отделяне на време за хобита, учене на нови неща, поддържане на социални връзки и гледане на света с оптимизъм.

Самият подход към живота може да определи колко от детската безгрижност се запазва. Игривостта, положителният мисловен процес и грижата за себе си са важни за запазване на радостта и усещането за безгрижие дори в зрелия живот.

За мен и около мен

Windows’95 – началото на една нова ера

Posted on by Popovich

През вече далечната 1995-а година (това прави вече 24 години) на пазара се появява първата операционна система за компютър, наречена Windows’95. До този момент компютрите са функционирали със система, наречена DOS. Далеч по-сложна и потребителски неприветлива. И въпреки че Windows’95 е DOS  базирана система, тя предлага на потребителите далеч по-привлекателен интерфейс и интуитивно използване на функциите и програмите на самия компютър.

Някои от основните инструменти на операционната система се използват и до днес и едва ли някога ще бъдат заменени с нещо друго от това, което е заложено като идея отще в самото създаване на тази технология.

Тя наистина променя компютърния свят. Тези машини стават значително по-популярни и хората ги закупуват дори за домовете си. А всеки, който вече е имал компютър иска да се сдобие с най-новия софтуер, който се е инсталирал посредством 13 дискети.

За нас, съвременниците на тази нова технология е непонятно как днешните деца и подрастващи биха възприели всичко това. Ето защо някои хора са си направили труда да ги попитат и да запишат реакциите им на камера.

Нека видим как всъщност реагират те и какво им прави впечатление на тях. Все пак… те се сблъскват с това за първи път:

За мен и около мен

Мечтая за снежна Коледа

Posted on by Popovich

На днешния ден мечтая си аз за снежна, бяла Коледа и слушам тази красива песен на Майкъл Бубле. Някак си ми липсва коледния дух без сняг около мен. Що е то Коледа без сняг? Надявам се да завали и да натрупа скоро време. Не че аз ще изляза да се замерям със снежни топки или няма да се дразня на кишата, която е неизменно следствие на снеговалежа, но ми се ще да преживея една бяла Коледа. Искам да гледам как децата си правят снежни човеци, как се замерят със снежни топки и се спускат с найлони.

Подобна гледка би била неочакван, но желан коледен подарък в моите очи.

Благинки

Възпитание на децата

Posted on by Popovich

Преди да имаме деца с жена ми, винаги съм се чудел дали ще бъда добър баща, дали ще мога да науча децата си на нещо и дали един ден ще ме уважават за възпитанието, което съм им дал. Повярвайте ми, нямате нужда от такъв отговор. Когато човек има дете е достатъчно да види погледа му, показващ, че баща му е единствения близък човек на света или пък детските искрени и неподправени думички за обичта към баща му. И все пак ако ви измъчва неувереност, че можете да възпитате по най-добрия начин детето си, мога да ви дам един съвет. Ако е направило някоя пакост, най-добрия вариант не е да го напляскате, а се опитвайте да го наказвате. В извънредни случаи, когато е неизбежно и се чувствате безсилни може да си послужите с най-остарелия начин за възпитание, но само ако е направило нещо наистина лошо. Лично аз, когато бях малък, си спомням, че баща ми ме е натупвал здравата веднъж, най-много два пъти.

Тези спомени ще са ми запечатани винаги в съзнанието, но пък след това бях едно наистина послушно дете, давано за пример пред родата 🙂

Благинки

Светослав Кантарджиев за детството

Posted on by Popovich

Детството е онзи период, в който човек преминава през най-големите си трудности и предизвикателства, докато се учи и опознава себе си и света, казват психолозите. Но също е и периодът, в който вероятно преживява и най-силните приятни емоции.

1Наскоро четох интервю от собственика на издателската къща Ню Медия Груп – Светослав Кантарджиев, който се е концентрирал върху издаването на книжки за най-малките с приказки и красиви картинки. Според него човек винаги трябва да запази част детето в себе си, защото тя е ключова за успеха и щастието му до края на живота. И това според мен не е никакво клише, а самата истина. Виждам толкова много невдъхновени хора, толкова много отчаяни, толкова много вглъбени в проблемите на ежедневието и си мисля колко по-лесно би им било и колко по-добре биха се чувствали, ако си спомнят лекотата с която са преминавали през живота си като деца, оригиналността, която са проявявали.

Мисля си също така, че тези от нас, които са изгубили детето в себе си някъде по трънливия, осеян с трудности път на живота, могат да научат много от децата, а и дори да се съветват от време на време с тях. Учудвал съм се как толкова много пъти моето дете е проявявало много повече наблюдателност, съобразителност и е измисляло оригинални решения на проблеми, за които аз иначе не бих се сетил!

Та според мен има много какво да учим от децата и съм съгласен със Светослав Кантарджиев, че някъде в нас, колкото и да остаряваме, трябва да остава по едно 🙂