Всички, които са решили точно през тази и предходната година да инвестират в строителство или покупка на жилище, знаят за повишените цени. Те започнаха да се покачват преди пандемията и изненадващо продължиха своя апогей. В момента стоманата е два пъти по-скъпа, а намирането на квалифицирани работници е все по-трудно. Освен в България, това е и световен процес. Къде обаче е най-трудно?
Според последните публикувани статистики един от най-скъпите градове за строителство се оказва Варшава. Полският град води класацията за момента за най-скъпо строителство. Колкото и изненадващ да е фактът, че се намира в Източна Европа, данните сочат, че стойността е по-висока от Рио де Жанейро, Пекин и Богота.
Следващите населени места с високи цени при строежите се нареждат Русия, Цюрих и Женева. Тук интересното е, че швейцарският град е на пето място в световен мащаб. Други скъпи европейски градове са Мюнхен, Берлин, Амстердам, Хамбург. Има и още, но те все са в Германия. Така че колкото и да не ни се иска, Европа държи на цени, щом става въпрос за имоти.
А сега се отправям и към най-скъпия град за строителство в света, който застава на позиция едно – Токио. Веднага след него местата заемат Хонконг, Сан Франциско и Ню Йорк. Това не е такава изненада, защото все пак те са многомилионни населени места, които от години се разрастват мощно. А и при тях интересът не намалява изобщо и все повече работници се отправят към тях.
И колкото и да си говорим и да пишем за класации и цени, то важното е, че продължава да се строи и продава. Все по-атрактивни са европейските градове, защото те сякаш изглеждат по-запазени и носят друг дух. Именно тази девственост и съхранение на старото строителство примамват новото.
Етикет: градове
„Да“ на ремонтите!
Имам една приятелка още от студентските години. Уважавам я, защото винаги е била активна в гражданските инициативи и участва в обществения живот на столицата ни. Нещо повече – когато искам да науча пресни новини за добри практики и инициативи трябва просто да отворя блога й или профила й във фейсбук.
Понякога обаче доста ме изненадва в крайната си позиция. Оценката й за полезното, което се случва в ежедневието ни, е доста противоречива, особено що се отнася до ремонти или дейности по обновяване на части от града. Като един истински софиянец, натоварен от злободневните си проблеми, не рядко се оплаква от неща, за които трябва всъщност да се похвали и да отбележи с няколко положителни думи в пост.
Ще ви дам конкретен пример. Ремонтират улицата пред блока й, за да отворят място за паркиране, които така или иначе са кът и местните шофьори натоварват улицата вечер до такава степен, че е почти невъзможно да се разминат два автомобила. Тя обаче се обажда няколко пъти в гражданска защита, за да алармира за „неописуемия шум“ и „произволното изсичане на дървета“ на улицата й!!!
Когато видях съответния пост, поместен на стената й в социалната мрежа, за миг си помислих, че е болна. След като постовете се повториха с крайно възмутителни думи се обадих, да видя я как е. Не беше болна! Не беше й по-малко социално ангажирана, но явно през последните няколко месеца стресът я е преобразил. Звучеше озлобена като лелка, която перманентно се оплаква и от най-малките неща само заради спорта от това.
За съжаление това е черта на повечето софиянци. Толкова сме разглезени, че недоволстваме непрекъснато. Нищо не ни се харесва. Търсим причини да оплюем всяка проява и полезна дейност и оставаме слепи за това, че някой се грижи за добрия изглед на мястото, където живеем.
Да, със сигурност могат улиците да се изградят от мрамор и в метрото да се поставят златни кантове и множество бронзови скулптори, но откъде толкова пари и откъде хора, които да го оценят и запазят. Каквото и хубаво да се направи, то ще бъде орезилено или откраднато. Затова столична община се стреми към простичкото и семплото, така че да изглежда прилично и прибрано. А вие, мои съграждани, бъдете активни в обществени ни живот, но не забравяйте, че капризите ви вредят най-вече на самите вас и благодарете за това, което в някои провинциални български градове, като Враца, Сливен, Ямбол, дори нямат!