„1984“ на Джордж Оруел: Пророческото предупреждение за бъдещето

Първия път, когато чета „1984“ на Оруел, усещам онзи странен, стягащ хлад в стомаха – усещането, че това не е просто роман, а предупреждение. Книгата е написана през 1949 г., но ми се струва ужасяващо актуална, сякаш някой я е създал току-що, вдъхновен от съвременния свят. Създадена в епоха на политическа нестабилност и следвоенни страхове, историята ме повлича в своята безнадеждна реалност, където личната свобода е напълно унищожена, истината е въпрос на държавно решение, а самите мисли могат да бъдат престъпление. Романът остава едно от най-влиятелните литературни произведения на ХХ век.

Големият брат и невидимият поглед

Всички сме чували израза „Големият брат те наблюдава“. В романа това не е просто метафора, а всекидневна реалност – държавата следи гражданите чрез телеекрани, доносници и тайна полиция. Оруел описва общество, в което всяко движение, всяка дума, дори грешното изражение на лицето, могат да ти костват живота. Четейки, не мога да не направя паралел със света днес – камерите на всеки ъгъл, алгоритмите, които знаят повече за нас, отколкото ние самите. Колко пъти споменавам нещо пред телефона си и след минути виждам реклама за него? Колко пъти социалните мрежи блокират съдържание, защото не отговаря на „правилния“ наратив?

Новоговор – езикът, който ни контролира

Една от най-ужасяващите концепции в книгата е новоговорът – език, създаден, за да ограничи мисленето. Ако няма дума за свобода, може ли човек изобщо да я пожелае? Ако понятията за истина и лъжа бъдат размити в удобни политически евфемизми, как ще разберем разликата между добро и зло? Този елемент от „1984“ ми изглежда болезнено познат. Все по-често чувам заменени термини, „меки“ формулировки, които замаскират реалността. Войните се превръщат в „мирни операции“, икономическите сривове – във „временни предизвикателства“. Колкото повече чета, толкова повече виждам отражения на този механизъм в ежедневието си.

Миналото – инструмент в ръцете на властта

„Който контролира миналото, контролира бъдещето“ – тази мисъл от книгата ме преследва. В света на Оруел историята се пренаписва ежедневно, фактите се подменят, а вчерашната истина се превръща в днешна лъжа. И тук не мога да не си спомня за онези моменти, в които информацията в интернет „магически“ изчезва, учебниците се преработват, а събития, които помня, започват да се представят по напълно различен начин. Възможно ли е в един момент истината да се окаже просто въпрос на официална версия?

Четенето на „1984“ е като сблъсък със студен душ. Това не е просто роман, а огледало, в което можем да се вгледаме и да видим не толкова бъдещето, колкото настоящето. Оруел не пророкува – той просто разбира механизмите, по които работят властта и манипулацията. И ако тази книга все още звучи като фикция, може би просто не гледаме достатъчно внимателно.

Самодисциплина – защо ни е нужна и как да я постигнем

Трябва да ви кажа, че дисциплината е полезно нещо, но още по-полезна според мен е самодисциплината. Нищо не се получава правилно, ако сте разсеяни или разфокусирани и не довършвате задачите си качествено и навреме. Мога да ви убедя, че в която и фирма да работите, дисциплината се толерира, а самодисциплината е качество, което се търси у кандидатите за работа, както и у настоящите служители. И обикновено се награждава 😉

spiritual1Може би се питате защо и веднага ще ви отговоря какво е моето мнение по въпроса. Самодисциплината е ключово умение при качествените служители, защото показва, че ти самият си качествен човек, на когото може да се разчита. Ако не притежаваш дисциплина, ще се разпиляваш между задачите си без да влагаш необходимите усилия, в която и да е от тях. Едва ли ще се вглеждаш в детайлите и едва ли би се вглъбил в онези малки подробности, които така или иначе повечето хора подминават. Самодисциплината те прави по-продуктивен, по-способен и по-голям професионалист. Ако не я притежаваш, вероятно закъсняваш сутрин за работа. Вероятно всеки ден се чудиш как ще успееш да се справиш с всичко, което ти е на гърба в момента. Вероятно понасяш критики, но не ти е много ясно как да ги избегнеш и т.н.

Има как! Самодисциплината не е нещо, с което се раждаме. Тя се развива с времето, усвоя се и се учи. Има няколко трика, които аз използвам в тази насока, и с удоволствие ще ви ги кажа. Първо, записвам си всички събития и крайни срокове в календар на компютъра, за да мога да ги преглеждам във всеки удобен момента. Използвам приложение, но вие можете да си изработите схема, каквато да е удобна за вас. Ако искате, пишете и на ръка, но бъдете сигурни, че няма да да пропуснете нещо. Второ, не си позволявайте да се разсейвате! Трудно е, но има начин – самонаказвайте се и се самонаграждавайте. Когато приключите с някоя задача без да сте се отклонили от нея, докато сте я привили, дайте си награда – парченце шоколад, една изпушена цигара или 5 мин. във фейсбук. Ако усетите, че се разсейвате, направете обратното – лишете се сами от нещо малко на същия принцип. Така постепенно ще спрете да се разсейвате и ще усетите, че ставате по-съсредоточени и по-самодисциплинирани.

А ако на вас ви хрумне още някоя идея по темата, ще се радвам да ми я напишете в коментарите.

Отчет на задачите

Според теорията за мениджмънта три са основните етапа, през които минават стопанските процеси. Те са планиране, изпълнение и контрол. Личните ми наблюдения сочат, че понякога не се отделя достатъчно внимание на първия и последния етап, а те не са никак за пренебрегване.

3Докато планирането е сравнително сложно и несигурно, то контролът е по-постижим стига да знаем как да го постигнем по правилния начин. Полезно е да осъществявате контрол от време на време, най-малкото защото дава реална информация какво, как и за колко време се върши. Правилно осъществения контрол може също така да ви предостави информация, с която и да планирате по-добре занапред. Ако например разберете, че определена задача отнеме на този човек 12 работни часа, а на другия 14 работни часа, то по-изгодно е да я възложите на първия след това. Неговата ефективност очевидно е по-висока, докато на втория дайте да върши задача, в която той е по-умел.

Един от способите за постигане на ефикасен контрол е, ако вашите служители ви дават периодичен отчет на задачите си и свършената работа. Не ги карайте да се чувстват все едно са част от реалити шоу и постоянно биват наблюдавани. Нямате нужда от излишни подробности, а буквално в едно изречение да знаете кое как се върши и за колко време. Обяснете на хората си още в началото, че става дума за управлението на фирмата и правилното плануване на предстоящите ви проекти и ангажименти. Става дума за най-обикновен анализ, който ще е и в тяхна полза. Така ще стане ясно дали се натоварват с прекалено много отговорности и ангажименти, или обратното – имат свободно време, което да се оползотвори. Освен това показва, че са важни за вас, а информация, която споделят, е ценна и достоверна.