Няма как да не остана безучастен към случващото се в момента в страната. Протести. Пак и отново. И има нужда, и трябва. Аз също не одобрявам управлението на държавата, политиката, политиците. Наглостта все да надделява. А най-лошото е, че потокът на напускащи пределите на родината ни остава все така висок.
Неприятно ми е, че се налага млади хора, пък и по-възрастни, да работят в чужбина, за да изкарат пари и да си оправят нещата в собствената си страна. Болно ми е от този факт. Знам, че това се случва и в други държави, но все пак не мога да го приема. Протестите са една от най-старите форми за изразяване на недоволство, но дали са и най-ефективната?
Не се притеснявам и не ме е срам да споделя, че и аз се включвам във вечерните блокадни. Правя го от съпричастност и чувствам, че това е редно заради мен, близките и приятелите ми. Обаче вече започнах да се питам един въпрос: какво следва, след като свалим правителството, какво следва?
Подобна бе ситуацията и преди няколко години. Публично казваме на властта, че не сме доволни от нея, махаме я и на следващите избори пак ги избираме. Защо? Мазохисти ли сме или просто нямаме подходяща алтернатива? Май по-скоро е второто. Затова според мен е добре да вложим усилията си именно там, а подаването на оставка е далеч по-лесна част.
Така че и аз протестирам. Изказвам разочарованието си и тук, и по улиците. Но само с оплакване не става. И Апостола го е казал: Не требват само с думи, а и дела. Няма как да ги очакваме от някой месия, сами трябва да поработим върху проблема. Бъдещето зависи от нас и решенията, които взимаме днес.
Етикет: оставка
Емил Попов – Неподадените оставки
Едва ли ще ви учудя с твърдението си, ама няма чувство да достойнство и морал в българската политика, и чувство за отговорност няма. Пък и как ли да има второто, като първите две липсват. И аз Емил Попов все си мисля, че няма безотговорност, с която политици и чиновници могат да ме учудят, но пък винаги се оказва, че имат ресурс да поднесат още много изненади в тая посока. Поредният възрастен човек в София бере душа в болницата, нахапан до смърт от бездомните кучета. Няма да говоря за това, колко са виновни гражданите, че безконтролно си изхвърлят домашните любимци, и за това, как голяма част от така наречените природозащитни организации лицемерно се обясняват в любов на всяко бездомно животинче от страниците на социалните мрежи, а в същото време прибират тлъсти парчета от европейски пари, дадени за справяне с тоя проблем, като при това често ги използват не по предназначение. А ми се иска да поговоря за това, как и този път няма да има приети оставки. Няма ли един висш чиновник от Столичната община, отговарящ за екологията, който да осъзнава факта, че не си е свършил работата и заради това загиват хора. Да застане достойно и да си подаде оставката, без се надява, че няма да му я приемат, защото, видите ли, бил ценен кадър и бил направил много. Навсякъде по света оставки подават точно ценни кадри и това, че са направили много за обществото, не е достатъчно тежък аргумент. Оставка се подава, заради това което не си направил, а е трябвало. Не и у нас… Емил Попов.