Едва ли ще ви учудя с твърдението си, ама няма чувство да достойнство и морал в българската политика, и чувство за отговорност няма. Пък и как ли да има второто, като първите две липсват. И
Едва ли ще ви учудя с твърдението си, ама няма чувство да достойнство и морал в българската политика, и чувство за отговорност няма. Пък и как ли да има второто, като първите две липсват. И аз Емил Попов все си мисля, че няма безотговорност, с която политици и чиновници могат да ме учудят, но пък винаги се оказва, че имат ресурс да поднесат още много изненади в тая посока. Поредният възрастен човек в София бере душа в болницата, нахапан до смърт от бездомните кучета. Няма да говоря за това, колко са виновни гражданите, че безконтролно си изхвърлят домашните любимци, и за това, как голяма част от така наречените природозащитни организации лицемерно се обясняват в любов на всяко бездомно животинче от страниците на социалните мрежи, а в същото време прибират тлъсти парчета от европейски пари, дадени за справяне с тоя проблем, като при това често ги използват не по предназначение. А ми се иска да поговоря за това, как и този път няма да има приети оставки. Няма ли един висш чиновник от Столичната община, отговарящ за екологията, който да осъзнава факта, че не си е свършил работата и заради това загиват хора. Да застане достойно и да си подаде оставката, без се надява, че няма да му я приемат, защото, видите ли, бил ценен кадър и бил направил много. Навсякъде по света оставки подават точно ценни кадри и това, че са направили много за обществото, не е достатъчно тежък аргумент. Оставка се подава, заради това което не си направил, а е трябвало. Не и у нас… Емил Попов.