Харесали сте филм и… хоп, оказва се, че е по книга

never-judge-book-by-movieСветът на художествената и нехудожествената литература изобилства от образи, персонажи, сюжети, идеи, развръзки и какво ли още не. Мислите ли, че сценаристите, в която и да е продуцентска компания не черпят вдъхновение оттам? Разбира се, че го правят. Екранизират цели книги, взаимстват идеи и в крайна сметка ни представят един съвсем нов продукт от първоначалния, при това пречупен през собствената им призма.

Въпросът ми днес е следният: Ако сте си харесали филм, който ви изглежда интересен, но се окаже, че е екранизация на книга, към кое от двете ще посегнете най-напред?

Аз например обожавам екранизациите на „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“, докато книгите са ми маааалко по-скучни (дано никой не ми се засегне за тези думи). Същото е с „Игра на тронове“, а от „Игрите на глада“ в крайна сметка останах леко разочарован. Наскоро изгледах и филма „Вината в нашите звезди“, за да разбера защо беше целия този шум по историята, но книгата така и не съм прочел. Харесвам и „Шифърът на Леонардо“, но трябва да си призная, че там изгледах първо филма… Все се каня да започна и трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон, но така и не съм стигнал до нея все още. Знам, че „Аз, роботът“ пък има общо с едноименния сборник с разкази на Айзък Азимов…

Още много примери мога да дам, но се чудя как стоят нещата при вас. Когато си харесате определена история, гледате ли веднага филма по нея, или предпочитате първо да прочетете книгата? На мен ми се ще първо да се запозная с текстовия вариант, но уви, понякога просто не ми стига времето и за двете. Тогава се задоволявам само с филма.

Книжни пристрастия

booksСега, по пътя на логиката реших да кажа няколко думи за книжните пристрастия. Може и да не съм специалист в тази област, но това не пречи да споделя мнението си по темата, нали? И тъй като сме още в началото, нека да кажа, че под „книжни пристрастия“ ще разглеждам предпочитанията на хората конкретно към книгите.

Така, като за начало искам да кажа, че отлично разбирам, че има хора, които не обичат да четат книги и съответно не го правят. Не знам колко са, но мога само да се надявам, че броят им е сведен до минимум, защото не знаят какво губят.

Знам отлично също така, че всички останали хора, които четат, имат своите предпочитания. Едни харесват класически романи или фентъзита, а другиги си падат по-скоро по криминалета, трилъри, розови романи и т.н., но все за художествена литература става дума. Някои хора обаче смятат художествената литература за загуба на време и предпочитат да отдават свободното си време на по-специализирани четива. Било то ботаника, животински свят, икономика, география, история и др. книги, от които се дават факти и знания за заобикалящия ни свят.

Честно казано не ги разбирам и двата типа читатели. Аз предпочитам да отделям време за всичко. Харесвам художествена литература, но нарочно няма да кажа кой жанр ми е любим, защото не това е важното в случая. Чел съм и специализирани книги, които много са ме впечатлявали. Смятам, че истината е някъде по средата и не бива да изпадаме нито в едната, нито в другата крайност що се отнася и до книгите.