Всички, които са решили точно през тази и предходната година да инвестират в строителство или покупка на жилище, знаят за повишените цени. Те започнаха да се покачват преди пандемията и изненадващо продължиха своя апогей. В момента стоманата е два пъти по-скъпа, а намирането на квалифицирани работници е все по-трудно. Освен в България, това е и световен процес. Къде обаче е най-трудно?
Според последните публикувани статистики един от най-скъпите градове за строителство се оказва Варшава. Полският град води класацията за момента за най-скъпо строителство. Колкото и изненадващ да е фактът, че се намира в Източна Европа, данните сочат, че стойността е по-висока от Рио де Жанейро, Пекин и Богота.
Следващите населени места с високи цени при строежите се нареждат Русия, Цюрих и Женева. Тук интересното е, че швейцарският град е на пето място в световен мащаб. Други скъпи европейски градове са Мюнхен, Берлин, Амстердам, Хамбург. Има и още, но те все са в Германия. Така че колкото и да не ни се иска, Европа държи на цени, щом става въпрос за имоти.
А сега се отправям и към най-скъпия град за строителство в света, който застава на позиция едно – Токио. Веднага след него местата заемат Хонконг, Сан Франциско и Ню Йорк. Това не е такава изненада, защото все пак те са многомилионни населени места, които от години се разрастват мощно. А и при тях интересът не намалява изобщо и все повече работници се отправят към тях.
И колкото и да си говорим и да пишем за класации и цени, то важното е, че продължава да се строи и продава. Все по-атрактивни са европейските градове, защото те сякаш изглеждат по-запазени и носят друг дух. Именно тази девственост и съхранение на старото строителство примамват новото.
Етикет: високи цени
Скъпо у дома, евтино на Запад
Отиваш в хипермаркет да напазаруваш. Взимаш ориз, фасул, месо, колбаси, яйца, сирене и кашкавал, картофи, моркови, лук, кисело мляко, подправки, хляб, нещо разхладително за пиене – бира, кола, сок (по желание), а и нещо за гризане солено, но и някакви евтини сладки бисквити и кафе да не забравиш… Гледал си да пазаруваш изгодно и на промоция и да заредиш хладилника с най-необходимото. После се сещаш, че и перилните препарати са на привършване, като вземеш и шампоан и сапун, а ако си жена и кремовете му там и разните други дамски пособия… Стигаш до касата и ти изръсват една тлъста сумичка. Теглиш чертата у дома и разбираш, че половината заплата е отишла. Но пък се успокояваш, че сега ще имаш продукти за няколко готвения, за няколко пранета и няма да зареждаш рафтовете на банята следващите две седмици. А и имаш нещо сладко към кафето, че и ти си човек, и ти душа носиш.
Душа, душа, ама изстрадана. Постановката ви е позната на повечето средностатистически българи, които получават средна за страната заплата. Парите стигат само за най-необходимото и понякога други нужди плащания отлежават с месеци. За пестене не oстава.
Мои роднини, които живеят в Германия, всеки път като се върнат през лятото на родна земя все се възмущават от скъпите ни хранителни продукти. Казват, че тук с огромна надценка работят и немските вериги магазини. При тях хем са по-евтини храните, хем заплатите са по-високи, така че като задоволиш най-належащите си потребности да имаш да заделиш я за почивка, я за кола или друго. При нас хем месечните доходи са по-ниски, хем стоките са по-скъпи и едва остават пари за „настрани“. Какъв е изводът? Заключете сами…