Баща ми казва, че мързелът е по-лош от пиянството. И май ще се окаже прав. След земетресението оня ден не можах да заспя и пуснах да гледам от сайта на Нова тв един стар брой на “Директно Карбовски”. Обикновено в събота следобед, когато го излъчват, работя и затова рядко успявам да го гледам. Единият от материалите беше за жена, на около 40 години, и четирите й дъщери, които практикуват най-древната професия. Емил Попов не се впечатли много от този факт, защото нито са първите, които си изкарват хляба по тоя начин – от незапомнени времена жени го правят, – нито пък са единствените, при които има семейственост в професията. Останах изумен обаче от отговора на жената на зададения от интервюиращата й въпрос – как е реагирал мъжът и на тия нейни занимания. Казал й, че тя решава какво да прави. Много ми е интересно дали щеше да й каже същото, ако жена му беше отишла безплатно, за удоволствие, при съседа Емил Попов примерно. Дали пак щеше да й каже, че тя решава. Не, тогава щеше да го удари на достойнство и жертви даже можеше да паднат, защото действието, доколкото си спомням от репортажа, се развива някъде по Македонско. Каква е разликата тогава, че в първия случай не се задейства мъжкото достойнство? Ами мързелът. Парите, изкарани от жена му на магистралата, плащат заемите на семейството, агнето на Гергьовден, най-общо казано, осигуряват му мързеливия и спокоен живот на трайно безработен мъж. А кажете сега, че пиянството не е за предпочитане – от алкохол по-скоро те удря на чест, пък мързелът май дълбоко я приспива.
Месец: май 2012
Пушачите и Емил Попов
Такситата и Емил Попов
Преди няколко вечери бях на гости при приятел – вечерно гости. И реших, че ще си пийна, пък после ще извикам такси. Така и стана. Накарах приятеля ми да извика, тъй като Емил Попов от години не бе ползвал таксита и нито знам кои са читави, нито пък имам някакви телефони. И сега ще ви споделя наблюденията си, но веднага отбелязвам, че нямам претенции да са представителни, защото определено не съм в категорията редовен клиент и слава богу. Още като отворих вратата на таксито – между другото доста раздрънкана – ме лъхна една доста усмъртителна миризма. Нещо средно между миризма на пот, тютюн и някакъв много тежък мирис на ароматизатор, ама от най-гадните. Ставало е въпрос и друг път, че заради професията си прекарвам доста време зад волана, така че ми е ясно, че няма как автомобилът ти да е с идеално свеж въздух на добре поддържана стая или офис примерно, ама такова чудо наистина никога не бях помирисвал. Казах му на шофьора за къде пътуваме, но явно едно казване не му беше съвсем достатъчно, защото после ме попита поне още два пъти. Та като споменах попита, още с влизането ми той реши, че трябва да завърже някакъв разговор. Разбирам го, ама след цял ден работа и приятно прекарана в разговори вечер с приятел и добра почерпка, не ми беше до словесни упражнения с него. И то поне да течеше смислен разговор – а то, попита ме нещо и тъкмо да му отговоря, той ми каже: тихо, тихо. И така няколко пъти – луда работа. Стигнахме по живо по здраво до моя адрес. Сметката ми беше 7.80, дадох му десет лева. Вика ми: По-дребни нямате ли? Въобще не се разправях повече, оставих му “едрите” десет лева и му казах: Ще имаш да даваш :).
Емил Попов: За празниците
Славим се българите като народ с много празници. И през месец-два, а понякога и през седмица-две, както се случи тоя уикенд, се заформят четири почивни дни. Излишно е да ви казвам, че ние, в търговията, не се облажваме от такова струпване на неработни дни, даже тогава за нас работата е по-усилна, ама аз – Емил Попов се чудя какво е това изобилие от почивни дни, при положение че държавата ни е на такъв финансов хал. Вярно в календара на българите от стари времена има много празнични дни, ама правило ли ви е впечатление в коя част на годината са концентрирани празниците, започват след Димитровден – зимата, когато е студено и няма работа на полето, тогава идва времето на софрите и веселието. Така са го правили дедите ни, че празниците да не пречат на усилната кърска работа. Пък ние го подкарахме през просото. Имам чувството, че държавните чиновници си ги измислят тия сливания на почивни с празнични дни, за себе си, не за хората. Иначе кажете ми какъв празник е Първи май и какво точно празнуваме. Празник на труда и трудещите се! В страна, където масово хората са безработни, останаха ли хора, които да празнуват 1 май. Сигурно има някакъв дълбок смисъл в тоя ден или е имало, но в едни по-други времена. Лично за мен дълбокият смисъл в настоящия момент беше, че празничните митинги, организирани от левите сили, бяха посетени основно от пенсионери и е правилно пенсионерите да празнуват празника на малкото останали работещи, защото спрат ли и те работа, спират и пенсиите. Ами толкова за празниците, техния смисъл и празнуващите.
Емил Попов.