Преди няколко вечери бях на гости при приятел – вечерно гости. И реших, че ще си пийна, пък после ще извикам такси. Така и стана. Накарах приятеля ми да извика, тъй като Емил Попов от
Преди няколко вечери бях на гости при приятел – вечерно гости. И реших, че ще си пийна, пък после ще извикам такси. Така и стана. Накарах приятеля ми да извика, тъй като Емил Попов от години не бе ползвал таксита и нито знам кои са читави, нито пък имам някакви телефони. И сега ще ви споделя наблюденията си, но веднага отбелязвам, че нямам претенции да са представителни, защото определено не съм в категорията редовен клиент и слава богу. Още като отворих вратата на таксито – между другото доста раздрънкана – ме лъхна една доста усмъртителна миризма. Нещо средно между миризма на пот, тютюн и някакъв много тежък мирис на ароматизатор, ама от най-гадните. Ставало е въпрос и друг път, че заради професията си прекарвам доста време зад волана, така че ми е ясно, че няма как автомобилът ти да е с идеално свеж въздух на добре поддържана стая или офис примерно, ама такова чудо наистина никога не бях помирисвал. Казах му на шофьора за къде пътуваме, но явно едно казване не му беше съвсем достатъчно, защото после ме попита поне още два пъти. Та като споменах попита, още с влизането ми той реши, че трябва да завърже някакъв разговор. Разбирам го, ама след цял ден работа и приятно прекарана в разговори вечер с приятел и добра почерпка, не ми беше до словесни упражнения с него. И то поне да течеше смислен разговор – а то, попита ме нещо и тъкмо да му отговоря, той ми каже: тихо, тихо. И така няколко пъти – луда работа. Стигнахме по живо по здраво до моя адрес. Сметката ми беше 7.80, дадох му десет лева. Вика ми: По-дребни нямате ли? Въобще не се разправях повече, оставих му “едрите” десет лева и му казах: Ще имаш да даваш :).