Along with the objective cultural values, like frescoes, treasures and monuments, we Bulgarians have traditions passed down from generation to generation and still preserved. This is actually yet another of the legacies left by our ancestors. Traditions of pas times are showing us how to welcome the good and deal with the evil in our lives. There are customs about what should be on our table for the various holidays that we celebrate. Similarly rituals for weddings, funerals, birth of a child, christening, graduation and many more traditions, left by our ancestors that we remember and still respect. Every nation has its own beliefs and ways of meeting highlights of its life, which is a cultural treasure. A nation that has no popular customs and prominent culture is a nation without moral and value systems. Therefore it is very important for us – Bulgarians to appreciate our history and to preserve our culture in the modern globalized world, as do people like Svetlio Kantardjiev, Kiril Hristoskov and foundations that work to preserve our cultural and historical heritage as „Thrace“ and „Mizia „.
We have preserved our rituals and traditions over the centuries, which mean that we value our past. Now, however, we have the important and significant task to convey the lessons from our grandparents and ancestors to our children and grandchildren, and to teach them that it is treasure, which reminds them who they are and if they lose it – there will be no evidence of their origin. Once we pass them this so-valuable knowledge and they start to love them, they will undoubtedly feel obligated to pass it on to their children and grandchildren. And so this constant circle would make Bulgarian spirit immortal.
Месец: април 2013
Нека има повече български сериали като Фамилията и Революция Z
Обичам неделните вечери, защото те са едни от малкото моменти, в които всички вкъщи сядаме пред телевизора и се збавляваме заедно. За съжаление, нерядко телевизионните програми не предлагат филм или предаване, подходящи за всеки член от семейството: на един ще му липсва екшън, друг няма да задоволи нуждата си от напрегната сюжетна нишка, дамите винаги толерират любовния мотив и др.
Тази неделя обаче бе различна. Новият сериал „Фамилията“ по BTV прикова вниманието ни до такава степен, че жена ми забрави манджата на котлона и тя естествено загоря. Никой обаче не отрази факта, защото Асен Блатечки и компания се справиха повече от добре на телевизионния екран.
БТВ традиционно ни предлагат качествени български продукции на световно ниво. Нелекото начало след дългия зимен сън бе поставено от „Стъклен дом“, след което последваха още 6 сериала, дело на родни творци. Дъщеря ми направо е луда по Боби от „Революция Z”, чиято лента допринася за семейна вечер и в четвъртък.
Похвално е, че частна телевизия прави всичко възможно, за да радва аудиторията с българско кино, което в условията на беззаконие е мисия невъзможна. Казвам беззаконие, защото именно лишена от правни норми за мен е проявата на кабелните оператори, които упорито отказват да обявят на светло броя на абонатите си.
А всеки труд трябва да бъде възнаграден: както аз като честен гражанин се трудя и получавам заплата, с която се разплащам за месечния абонамент, така и кабелният оператор трябва да е коректен към телевизиите, осребрявайки им всеки един абонат, от когото прибират пари.
За да се спре инвазията на турски сериали и амеркански бози у нас, необходими са средства, с които да се изкарват на пазара още повече стойностни продукции.
Надявам се съвсем скоро проблемите от това естество да бъдат разрешени, защото най-потърпевши сме ние, обикновените телемани.
Пречи ли виртуалното на реалното общуване?
Напоследък все повече се коментира темата за общуването в интернет и пречи ли то на офлайн комуникацията ни. Някои експерти в областта твърдят, че в онлайн пространството личността се чувства по-свободна и е склонна да забрави за обществените табута. Други считат, че това е така, защото интернет човекът създава в мрежата образ, зад който в реалния живот често няма смелостта да застане или просто няма тази възможност.
В тази връзка бих искал да споделя с вас опита си от първата ми среща с момиче от чата (по онова време модерно беше да чатиш в т. нар. „Мирк“). Казваше се Петя. Пишехме си с часове, защото имахме много общи теми: и двамата харесвахме рок, следяхме шампионските лиги, тренирахме баскетбол и др. Освен че ми бе безкрайно приятно да си говорим за какво ли не, Петя беше една изключително красива и атрактивна млада дама (макар че на 16 години почти всяка жена ти се струва секси и хубава). По едно време чак сам се дразнех на себе си колко бях хлътнал: стоях като залепен за компютъра, а името й вмъквах във всякакви теми и разговори, без изобщо хората да знаеха за кого говоря: „Гледа ли мача снощи? Да, обаче Петя не можа да го гледа, защото беше на тренировка.“, „Кога ни е класната работа по математика? Не знам, но на Петя е този петък“, „Коя ти е любимата песен? С Петя много харесваме „Is this love?“ на „Whitesnake“…
4 месеца с Петя любов по Мирка въртяхме, а аз нямах търпение да се срещнем на живо. Хиляди пъти си представях как я целувам за първи път, как прокарвам пръсти в косите й, как тя се разтапя в очите ми… Отне ми месец в непрестанни увещания и молби, за да я убедя, че комуникацията ни трябва да еволюира по някакъв начин и да се пренесе от виртуалното в реалното пространство.
Заветният миг дойде. Моя милост и Петя се срещнахме.
Другото ще ви го спестя. Добре де, няма. 🙂 Знам колко е изнервящо, когато в момента на развръзката пуснат реклами или когато някой ви каже нещо и завърши с думите: „Не мога да ти кажа.“ или „Не, не, нищо.“
Та срещнахме се. Удариха ме с мокър парцал, който ми държи влага и до днес. Петя се оказа мъж на средна възраст, който не знам как си ги представяше нещата… Но не му се получиха определено.
Та пречи ли виртуалното на реалното общуване, давайки ни свободата да фантазираме, да влизаме в образи, да се крием зад маски?
Зависи от това какъв подход изберете, как ще пристъпите в онлайн пространството, защото аз се опарих от „Петя“, но мой много добър приятел откри любовта на живота си именно тук, където и вие в момента сърфирате и четете моите размисли и страсти. 🙂