През ноември тази година очакваме да излезе третият филм от трилогията „Игрите на глада”. Казвам трилогия, защото поне книгите са такива. Филмовата поредица очевидно ще бъде тетралогия, но това се знае от доста време и не е тема на настоящия пост.
Книгите да ви кажа ги прочетох от любопитство към филма. Неохотно ще кажа, че ми харесаха, макар да ги намирам за доста по-ниска възрастова група от моята. Определено за тийн читатели ще са по-увлекателни, отколкото за мен, тъй като успяват да те откъснат от настоящия момент. Когато чуя обаче, че ще се прави филм по книга, винаги имам едно опасение – че съответното издателството може да реши да пусне издание на книгата си с плакат от филма за корица. Това е практика, която наблюдавам доста често у нас и която не одобрявам особено. Може и да се третира като вид реклама, но колко дълго в крайна сметка филмите се излъчват по кината? Един месец? А колко дълго една книга остава в книжарниците? Минимум година. Да не говорим, че има и случаи, в които книгата се издава предварително, а филмът така и не излиза на родния екран. Ето ти тогава плакат само върху книга!
Дизайнът на кориците се изработва специално за тях и в повечето случаи им пасва. А кото стана дума за поредицата „Игрите на глада”/щото първо за тях се сетих/, кориците са с оригиналния си американски дизайн, който е…симпатичен. Знаем и че плакатите се оформят по съвсем различен начин и с различни цели. Нека не смесваме двете неща, достатъчно добри са сами за себе си.
А и замислете се, Дженифър Лорънс е доста прилична актриса, но може би не всеки я харесва достатъчно, за да си я гледа на рафта… кой знае колко дълго? Дано „Екслибрис” не тръгнат по този път, защото вече имаме примери от практиката. Колко от читателите на „Великият Гетсби” са фенове и на Леонардо ди Каприо? А колко от феновете на „Яж, моли се и обичай” искат всеки път да си представят Джулия Робъртс като главна героиня, докато четат? Жените, може би. На мен като мъж такъв жанр филми ми се струват малко разводнени, а втората надали дори ще я прочета.
