„Да“ на ремонтите!

Имам една приятелка още от студентските години. Уважавам я, защото винаги е била активна в гражданските инициативи и участва в обществения живот на столицата ни. Нещо повече – когато искам да науча пресни новини за добри практики и инициативи трябва просто да отворя блога й или профила й във фейсбук.

58Понякога обаче доста ме изненадва в крайната си позиция. Оценката й за полезното, което се случва в ежедневието ни, е доста противоречива, особено що се отнася до ремонти или дейности по обновяване на части от града. Като един истински софиянец, натоварен от злободневните си проблеми, не рядко се оплаква от неща, за които трябва всъщност да се похвали и да отбележи с няколко положителни думи в пост.

Ще ви дам конкретен пример. Ремонтират улицата пред блока й, за да отворят място за паркиране, които така или иначе са кът и местните шофьори натоварват улицата вечер до такава степен, че е почти невъзможно да се разминат два автомобила. Тя обаче се обажда няколко пъти в гражданска защита, за да алармира за „неописуемия шум“ и „произволното изсичане на дървета“ на улицата й!!!

Когато видях съответния пост, поместен на стената й в социалната мрежа, за миг си помислих, че е болна. След като постовете се повториха с крайно възмутителни думи се обадих, да видя я как е. Не беше болна! Не беше й по-малко социално ангажирана, но явно през последните няколко месеца стресът я е преобразил. Звучеше озлобена като лелка, която перманентно се оплаква и от най-малките неща само заради спорта от това.

За съжаление това е черта на повечето софиянци. Толкова сме разглезени, че недоволстваме непрекъснато. Нищо не ни се харесва. Търсим причини да оплюем всяка проява и полезна дейност и оставаме слепи за това, че някой се грижи за добрия изглед на мястото, където живеем.

Да, със сигурност могат улиците да се изградят от мрамор и в метрото да се поставят златни кантове и множество бронзови скулптори, но откъде толкова пари и откъде хора, които да го оценят и запазят. Каквото и хубаво да се направи, то ще бъде орезилено или откраднато. Затова столична община се стреми към простичкото и семплото, така че да изглежда прилично и прибрано. А вие, мои съграждани, бъдете активни в обществени ни живот, но не забравяйте, че капризите ви вредят най-вече на самите вас и благодарете за това, което в някои провинциални български градове, като Враца, Сливен, Ямбол, дори нямат!

Безработицата при младите

unemploy_1760008cНяколко дни след първия учебен ден няма как да не се замисля за младите хора у нас. Тези, от които зависи бъдещето на страна ни. Гледам учениците и си мисля какви ли хора ще излязат от тях, когато завършат средното си образование. Колко ще попаднат в университет, печелейки си още малко време далеч от суровата действителност и какво ще стане с тези, които решат, че образованието до тук им е достатъчно и се впускат направо в истинския живот на професионално ангажираната младеж.

Истината е, че и в двете посоки дебнат опасности. Ако от ученици станат студенти, рискуват на 23 години все още да нямат и ден трудов стаж. Оправданието е, че досега са учили, но не са много работодателите, които са готови да поемат риск с неподготвени все още кадри.

Ако учениците решат да спрат на ниво средно образование с малко теоретични знания зад гърба си, какво ли кариерно бъдеще могат да очакват? Току що стъпили в света на пълнолетните, едва ли могат да се надяват на много.

Трудно е да си млад човек, който си търси работа и е още по-трудно е да си млад човек, който си търси работа, но няма трудов стаж. Да не говорим, че дори да имаш трудов стаж, той рядко е регламентиран. Самите работодатели често се възползват от привилегиите, които държавата отпуска на редовните студенти, като ги взима на работа, но без договор.

Безработицата при младите е сериозен проблем, в това няма спор. Но дали проблемът идва само от младежта или е по-обхватен проблем? Според мен, да…

Шефът. Жена или мъж?

Честно казано чел съм различни статии относно лидерство, мениджмънт и т.н. Интересувам се от различни неща и понякога ми е любопитно да се информирам по теми като „Управление на персонала“ например.

След последната статия, която прочетох, се замислих по-обстойно по въпроса какъв човек предпочитат хората да ги управлява – мъж или жена.

tumblr_inline_mz4f6trQ3v1rewfa7Най-общо казано (ако съм ги запомнил правилно) характеристиките на двата профила са следните. Жените шефове се очертават като по-либерални и даващи повече свобода на служителите си. Смея да кажа, че наистина има хора, които не обичат много останалите да им се бъркат в нещата и предпочитат да си работят настрани. Мисля, че по-креативните личности са именно такива. Хората с по-интровертни черти също по-асоциално настроени. Така че жените шефове вероятно са подходящи за тези типажи.

А мъжете, които са начело на някоя фирма? Те са по-строги към служителите си. Умеят да вкарват нещата в ред и не търпят възражения… почти де. Струват ми се по-подходящи за фирми, в които има производство. Тям трябва да се спазва ред, да има дисциплина и да се изпълнява норма. Мъжете са по-подходящи за тази роля. Разбира се, това не означава, че не могат да управляват и фирми с непрозводствена дейност и че няма да се справят със задълженията.

И последно… знам, че има изключения и те не са едно или две. Аз самият се сещам за няколко, но въпреки това реших да споделя по-общите ми впечатления