Няколко дни след първия учебен ден няма как да не се замисля за младите хора у нас. Тези, от които зависи бъдещето на страна ни. Гледам учениците и си мисля какви ли хора ще излязат
Няколко дни след първия учебен ден няма как да не се замисля за младите хора у нас. Тези, от които зависи бъдещето на страна ни. Гледам учениците и си мисля какви ли хора ще излязат от тях, когато завършат средното си образование. Колко ще попаднат в университет, печелейки си още малко време далеч от суровата действителност и какво ще стане с тези, които решат, че образованието до тук им е достатъчно и се впускат направо в истинския живот на професионално ангажираната младеж.
Истината е, че и в двете посоки дебнат опасности. Ако от ученици станат студенти, рискуват на 23 години все още да нямат и ден трудов стаж. Оправданието е, че досега са учили, но не са много работодателите, които са готови да поемат риск с неподготвени все още кадри.
Ако учениците решат да спрат на ниво средно образование с малко теоретични знания зад гърба си, какво ли кариерно бъдеще могат да очакват? Току що стъпили в света на пълнолетните, едва ли могат да се надяват на много.
Трудно е да си млад човек, който си търси работа и е още по-трудно е да си млад човек, който си търси работа, но няма трудов стаж. Да не говорим, че дори да имаш трудов стаж, той рядко е регламентиран. Самите работодатели често се възползват от привилегиите, които държавата отпуска на редовните студенти, като ги взима на работа, но без договор.
Безработицата при младите е сериозен проблем, в това няма спор. Но дали проблемът идва само от младежта или е по-обхватен проблем? Според мен, да…