Предложения за лятна почивка

summer-destinationsТака дългоочакваното топло време най-сетне е при нас и е време да планираме лятната си отпуска. Тази година съм на вълна чуждестранни дестинации да разнообразя малко познатото българско Черноморие. Преди да отида някъде обичам да проучвам въпроса както в интернет, така и сред познати, за да съм сигурен, че почивката ми ще бъде ползотворна. Ето го и резултата 🙂

Ако се отправим на северозапад оттук и стигнем до Хърватия, може добре да се устроим в Baska Voda, разположена на Адриатическо море в областта Далмация. Хубавото е, че там ще получите две в едно – и море, и планина. От едната страна ще са сините води на морето и мекият пясък, от другата – планината Биоково.

Валенсия е третият по-големина испански град, които не само че е привлича хиляди туристи, но е и гъсто населен. Градските плажове съм чувал, че са доста чисти, въпреки големия наплив от хора, които ги посещават. Тук може да се потопите в духа на тропическа Испания, да похапнете една от най-вкусните паели в страната и да се топнете едно хубаво във водите на Средиземно море.

Как ви звучи Френската ривиера? А Сен Тропе? Тази дестинация привлича по-заможните туристи през лятото, а и доста знаменитости я посещават честичко. Плажната ивица в Сен Тропе е дълга 5 километра, има частни и публични плажове и е осеяна с разнообразни атракции. Набелязъл съм го града, но ще го запазя за по-далечното бъдеще, когато натрупам достатъчно капитал и мога истински да се насладя на почивка там.

Засега съм изнамерил тези интересни дестинации, още не съм се спрял на някоя, продължавам да ровя.

Мъжете и жените в туитър

twitter-woman-manТуитър е онази социална мрежа, при която 140 символа са напълно достатъчни, за да изразиш мислите си. Те повече и не ти и трябват. Хаштаговете са онези думички, пред които има # без разстояние. Те служат да наблегнем на нещо, да го откроим и изглежда могат да ни разкрият много за поведението на жените и мъжете в twitter.

Ако условно хаштаговете в туитър се разделят на експресивни и традиционни, то първите ще са по-използвани от жени, а вторите – от мъже. Експресивните тагове могат да включват изразяване на чувства, споделяне на шеги или с две думи неща, в които се влага емоция. Традиционните са свързани с имена на хора, места предмети и събития, който се хаштагват и е по-вероятно да бъдат търсени. Например, ако жена пише туит за това колко хубаво ухае едно цвете, тя ще сложи като лично отношение хаштага #ах, а не #цвете, където би го сложил мъж, ако въобще би писал на тази тема. Това показват проучванията.

Съгласете се, че ако търсите нещо, бихте го търсили по име, а не по емоцията, която предизвиква. Ето защо и туитовете от мъже са по-лесно откриваеми – те просто слагат хаштаг на по-общи думи. Вероятността повече хора да видят тези туитове е по-голяма, което значи, че и по-често се ретуитват.

Не е тайна, че жените са по-емоционални от мъжете и това си личи в туитовете им, но не само. Друго проучване пък разкрива, че повечето жени пишат блогове от типа на личен дневник, а мъжете постват по-информативно съдържание. Няма как да не се съглася с казаното 🙂

Харесали сте филм и… хоп, оказва се, че е по книга

never-judge-book-by-movieСветът на художествената и нехудожествената литература изобилства от образи, персонажи, сюжети, идеи, развръзки и какво ли още не. Мислите ли, че сценаристите, в която и да е продуцентска компания не черпят вдъхновение оттам? Разбира се, че го правят. Екранизират цели книги, взаимстват идеи и в крайна сметка ни представят един съвсем нов продукт от първоначалния, при това пречупен през собствената им призма.

Въпросът ми днес е следният: Ако сте си харесали филм, който ви изглежда интересен, но се окаже, че е екранизация на книга, към кое от двете ще посегнете най-напред?

Аз например обожавам екранизациите на „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“, докато книгите са ми маааалко по-скучни (дано никой не ми се засегне за тези думи). Същото е с „Игра на тронове“, а от „Игрите на глада“ в крайна сметка останах леко разочарован. Наскоро изгледах и филма „Вината в нашите звезди“, за да разбера защо беше целия този шум по историята, но книгата така и не съм прочел. Харесвам и „Шифърът на Леонардо“, но трябва да си призная, че там изгледах първо филма… Все се каня да започна и трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон, но така и не съм стигнал до нея все още. Знам, че „Аз, роботът“ пък има общо с едноименния сборник с разкази на Айзък Азимов…

Още много примери мога да дам, но се чудя как стоят нещата при вас. Когато си харесате определена история, гледате ли веднага филма по нея, или предпочитате първо да прочетете книгата? На мен ми се ще първо да се запозная с текстовия вариант, но уви, понякога просто не ми стига времето и за двете. Тогава се задоволявам само с филма.