Мъжете държат на статуса си

Мъжете не могат да избягат от чувството си за статус. Те умишлено го търсят и не им е никак приятно, когато го загубят. Невроните и хормоните се активизират, когато изгубим или повишим обществения си статус. Този автоматичен процес, протичащ вътрешно, датира още от пещерните ни прадеди и е характерен за всички бозайници. Усещането за статус е вплетено в биологията ни от самото ни създаване, а стремежът към по-висок такъв се дължи на факта, че той ни осигурява достъп до повече ресурси и респект.

St1Биолози са изследвали мъжките екземпляри на различни видове бозайници, в това число и човека, и са открили, че за мъжкаря статусът е много по-важен, отколкото за женската. При нас, хората, по-високият статус включва всички аспекти на мъжествеността – чест, физическа издържливост, смелост, власт, защита, размножаване, обезпечаване.

Едно време, за да станат мъже, момчетата са били подлагани на изпитания, свързани с показване на физическа сила, смелост и твърдост. В днешно време няма конкретни предизвикателства, които трябва да преодолееш, за да се превърнеш в мъж. В един момент просто започваш да се държиш като такъв и оттам нататък постоянно поддържаш този статус.

Най-простата дефиниция на статус е рангът на един човек сред останалите от групата. Статусът не е абсолютен, а относителен. Той важи само в рамките на кръга от хора, с които сме тясно свързани. Това значи, че не може да се сравнявате с някой арабски шейх, при условие че нямате никакъв досег до неговия свят, както и той до вашия. Затова пък може да се сравните със съседа, който току-що си е купил нова кола, а вашата е вече 5-годишна. Дали пък да не я смените с по-скъп и нов модел от неговия? Ето така защитава статуса си един мъж.

Културна среща с древна Азия

Днес ще си говорим за страната с една от най-древните култури в света. Не вярвам само от това изречение да се сетите коя е, затова ще ви дам една малка подсказка: стена, която се вижда от космоса. Естествено че това е Китай. И тъй като я споменахме, нека се потопим в малко история за Великата китайска стена. Първоначално това били няколко по-малки стени, които се обединили в една някъде през 17 век преди Христа. Идеята била стената да пази китайската територия от набези и нахлувания. Днес тя е забележителност, която туристите не подминават, докато са в Китай.

Китайската писменост е един много интересен елемент от културата на тази страна. Азбуката й не се състои от букви, а от символи, които изобразяват срички от говоримия език. Написани заедно, тези символи образуват една дума. На чужденците китайските думи по-скоро могат да им заприличат на миниатюрни рисунки, наподобяващи някакъв предмет – например къщичка, шапка, човече и т.н.

chinese-writing-symbols-calligraphyНе били много хората, които можели да пишат на древен китайски език. Тази привилегия имали само представители на висшата класа. Към 20 век обикновените китайци започнали да се ограмотяват. Днес китайският език има множество диалекти, затова и не е необичайно китайци от различни провинции да не могат да се разбират помежду си. Огромен е и приносът на Китай за калиграфските традиции на Източна Азия.

Ако искате да придобиете истинска представа за китайската архитектура, то непременно трябва да посетите „Забранения град“. Някаква дълбока тайна трябва да се крие тук. В момента той е превърнат в музей, намира се в Пекин, между другото. Този град навремето е бил дом на китайската кралска династия и на обикновените хора не им било разрешено да влизат там. Тъй като емблематичният цвят на кралското семейство бил жълт, то в двореца ще намерите много такива елементи.

Китайският порцелан се слави с фината си майсторска изработка и красиво изрисуваните орнаменти. Умело декорирания порцелан излъчва елегантност, а точното количество глазура добавя още повече блясък на тези деликатни изделия.

HR грешки в една фирма

human-resources-keysМного хора си мислят, че да бъдеш HR не се изискват кой знае какви умения –  провеждаш някакви интервюта от време на време и се занимаваш с документация. Нищо работа. Функцията на специалиста по човешки ресурси се простира далеч отвъд това схващане. Той трябва да познава закони, но и да се грижи за удовлетвореността на служителите на работното място, за да не загубят те мотивация. Напоследък тенденцията е да се набират кандидати, които се вписват във фирмената култура, дори и да не са с голям опит, защото така ще паснат по-добре на компанията и ще допринесат за нейното развитие. HR-ът обаче трябва да има опит, за да знае как да отсява кандидати и да преценя дали казват истината.

Една от често срещаните HR грешки е лошото описание на длъжността в сайтовете за работа. Това показва, че човекът, занимаващ се с набиране на персонал, не е наясно какво точно се изисква от длъжността. Такава обява може да привлече неподходящите кандидати, а когато компанията отчаяно се нуждае от служители, ще наеме някой измежду тях, който няма да се представя на очакваното ниво. След време ще се наложи да го освободи, а вече е изхрачила време и средства за обучението му.

Фирмената политика трябва да я има записана черно на бяло, независимо от големината на бизнеса. И не само това – тя постоянно трябва да се актуализира и промените да достигат до всички служители. Добре е те да подписват форма за потвърждение, в която се заявява, че са прочели и да съгласни с корпоративната политика.

HR специалистите трябва да са наясно, че служителите, които наемат, ще искат да се развиват, а ако компанията иска да ги задържи за по-дълго, трябва да им предоставя възможности за израстване. В противен случай ще има голямо текучество на кадри и ще й излезе лошо име.