Емоции във Facebook

Когато нещо ново се появи в социалната мрежа Facebook, автоматично се превръща в новина. Това е свидетелтсво за факта колко жизнено значима е станала тази платформа за всички млади хора.

Вдигна се много шум за новите емотикони, които допълват бутона „Харесвам“. Да, те са чудесни и забавни, но не мисля, че са чак толкова интересни, че в много онлайн медии да се появяват чак статии с инструкции за употреба и разясняване на значението им.

Какво ми харесва в емотиконите?

Допада ми начинът, по който се разнообразява социалната мрежа. Така се раздвижва интересът на потребителите. В последно време стената наистина доскуча. Добавянето на нови емоции от друга страна е хитър ход, който повишава активността към публикуваните постове.

new fb iconsКакво не ми харесва в емотиконите?

Като цяло смятам, че се вдигна твърде много шум за нещо елементарно като добавянето на няколко лица с различно настроение. Всички го очаквахме и то се случи. Емотиконите ни дават лесен начин да изразяваме емоциите си, но дали са ни в услуга. Става толкова просто само с един клик да покажеш любов или раздразнение. Но какво остава за коментирането? Отучаваме се да пишем. Еволюционно човечеството е минало от пиктограмата през клиниписното писмо, сричковата писменост, докато е развила азбуки, които да изразяват цялата реч. А сега отново се връщаме към картинките.

И на края, но не на последно място, сред иконите липсва най-съществената – Dislike! Явно от ръководтсвото твърдо застават зад позицията социалната мрежа да се развива като положителна платформа, в която не се подстрекават отрецателни оценки и хулене. И с право! Ако някой не харесва нещо, просто не отбелязва. Представяте ли си какъв срив в отношенията между хората би настъпил, ако някой качи снимка и половината от приятелите му започнат да натискат бутона Dislike. Ще се увеличи броят на блокираните абонати, ще са факт реални скандали, а резултатът ще е негативен за самата мрежа, тъй като много хора ще започнат да се ограничават в качването на постове, поради причина хейт. Политици и други публични личности ще изтрият профилите си. Рекламни марки ще прекратя следенето на мрежата. Може да се стигне дори дотам, че някой потребител може да съди Facebook за нанесени морални или психологически травми върху личността му. Ето как Facebook може да се самоубие. В този ред на мисли, ако аз бях шеф на социланата мрежа, щях много внимателно да пренапиша Правилата си или да променя Условията за участие във нея, преди да пускам каквито и да било емотикони с отрицателно съдържание като водещи под публикация. А Dislike бутон – никога, никога, никога!

А вие какво мислите по въпроса – какво ви харесва и какво не в новите визуални елементи на Facebook?

Живот OFFline или ONline?

Едва ли има някой, който да няма профил във Фейсбук или в някоя друга социална или видео платформа? Мисля, че рядко сред нас се намират такива. Но дори и да нямат профил или да не са активни откъм публикуване, то и те преглеждат информация ежедневно, играят на игри или друго. Това е част от живота ни онлайн.

Онлайн живеят сякаш наистина онези, които държат да оповестят за някое тяхно ново събитие в живота им, за това къде са били и с кого са се забавлявали. Те избират да демонстрират активност за мнозинството, отколкото да живеят наистина. При това ОФлайн.

Ако вие сте готови да ме опровергаете и да ми кажете, че наистина живеете повече в действителността, отколкото в инетрнет, тогава ми отговорете на следните въпроси:

  1. Кога за последно отидохте някъде и не се тагнахте, че сте на това място?
  2. Кога за последно направихте публикация, която описва настроението ви?
  3. Кога последно прекарахте ден без да отваряте социалната мрежа?
  4. Можете ли да прекарате вечер, без интернет?

i-want-my-life-backАко отговорите на тези въпроси с НЕ, то тогава вашият живот е по-ориентиран онлайн, отколкото офлан. Това е истината. Тя не е нещо, което да ни плаши или притеснява. Все пак такъв е модерният ни свят, но по мое мнение, ние не трябва да забравяме, че отдавайки се прекомерно на такива източници на забавление забравяме да се оглеждаме повече около нас, забравяме да общуваме с ближните си, развиваме егоизъм и апатия към света. Смятам, че за да водим един наистина удовлетворяващ живот е добре да сме по-свързани със самия живот като цяло и да избягваме пристрастията на съвременното ежедневие. Особено такива, без които можем.