Имам един приятел, който работи като автомобилен инструктор. Обяснява много добре, лично аз съм го чувал, тъй като веднъж трябваше да се видим на Плиска и той дойде с младеж зад волана. Докато ги чаках,
Имам един приятел, който работи като автомобилен инструктор. Обяснява много добре, лично аз съм го чувал, тъй като веднъж трябваше да се видим на Плиска и той дойде с младеж зад волана. Докато ги чаках, чух какво говореше приятелят ми на бъдещия шофьор и оценявам съветите му като много добри – подробни, с примери от движение. При това говореше с премерен и спокоен тон, а не нервно като повечето със същата професия.
Пошегувах се, след като си изпрати “възпитаника”, за младото поколение как ги напътства децата. Той първоначално се засмя, но после отбеляза, че според него часовете, които имали младите за кормуване са крайно недостатъчни. Той се стараел да минат през всякакви улици и да ги поставя във всевъзможни ситуации: да карат под наклон, да тръгват от наклон, да паркират между две коли, да се движат както в тясна улица с много паркирани коли, така и на многолентов път с бързо движение. За съжаление много от курсистите се чувствали неуверени дори след положен и взет изпит. Страх ги било да шофират. Нерядко някои от неговите или други млади и по-зрели хора го търсели и за опреснителни часове.
Е, това е положението! Това е нивото на младите бг шофьори. Част от тях имат късмета да попаднат на търпеливи роднини или приятели, които да бъдат до тях докато свикнат с движението. Други не се отърсват от страха си и не се качват повече на автомобил. А трети… ами тях по опитни шофьори ги псуват, засичат на пътя и създават рискови ситуации за движението.