Зад волана – предимства и недостатъци

Карам много, нали знаете 🙂 . Та тази работа с тези километри си има доста предимства, но и доста недостатъци. Сутрин трябва да ставам рано, това е предимство и недостатък. Ще ме попитате как така и двете и ще Ви дам пример веднага.

Представете си, че вечерта се е заформила добра обстановка с добра компания. Наличната храна и алкохол е в полза на купона и веселбата. Какво се случва в един момент – моя милост се досеща, че на следващия ден е на път и изоставя компанията в най-веселите часове на денонощието. Предимството пък е, че ранното събуждане е предпоставка за пълноценен ден. Приключвам много от задълженията си и имам време за развлечения.

Зад волана предимство е, че на дясната седалка не седи шефът, който по цял ден да напира за това и онова и да всява напрежение. От друга страна, недостатъкът е, че на дясната седалка обикновено не седи никой и от време на време скучая. Естествено изброеното до тук се касае за моята работа. Сигурен съм, че има и изключения при някои колеги. За опасностите по пътя няма да коментирам, защото те са отразени в друга тема на мои размисли и страсти. Мислих да приключвам за сега, но се досетих за един факт, който няма предимства – абе много скъпо по тези крайпътни гостилници бе. От Емил Попов – до нови срещи.

Да ви имам проблемите – Емил Попов

Има едно нещо, което Емил Попов обича много повече от това да чете материали в интернет, колкото и да са интересни и талантливо написани, и това е да чета коментарите под тях. И честно да ви кажа, сред авторите на тези коментари често има хора с много по-свежо чувство за хумор, много по-цветист и оригинален изказ, много по-интересен поглед по темата, а често и много по-добре разбиращи материята от пишещия. Оня ден случайно попаднах на един материал за раздялата на Деми Мур с Аштън Къчър и някакви снимки с предполагаемия й нов партньор – не особено популярен и отново доста по-млад от нея новозеландски актьор. От материала ставаше ясно, че по всяка вероятност актьорът от снимката е човекът, който е заменил Аштън Къчър в сърцето на Деми, а също така ставаше и безпощадно ясно, че въпреки усилените фитнес тренировки под вещото ръководство на известни холивудски треньори, възрастта не прощава – Деми, макар и със слънчеви очила, си изглежда като добре поддържана жена, но на около петдесет. Но не за това става дума. Емил Попов от сърце се смя на коментарите под снимката и материала – там имаше хора, които искрено се вълнуваха от изнесените факти, едни се палеха колко грозен бил новият в сравнение с Аштън, други пък влизаха в разгорещен словесен двубой с опонентите си в подкрепа на още по-бившия на Деми – Брус Уилис, разпалени страсти ви казвам. И от една страна, ми стана смешно, пък, от друга страна, малко им завидях на тия хора – както се казва, да им имам проблемите 🙂

Билколечение

Казвал съм ви, че работата ми е свързана с много пътуване. И във връзка с това – нередовно хранене, при това, общо взето, с каквото падне по пътя – обикновено сухоежбина. И закъса Емил Попов със стомаха. Отидох на лекар – лекарят отсече остър гастрит, предписа ми лекарства и много строга диета. Ама такава диета, дето работещ човек няма как да я спазва. Споделих с един приятел, който преди време имаше подобни проблеми. Той каза: не те оправят нито лекарства, пък диета, както виждаш, активен човек няма как да пази, аз се оправих с един билков чай. Принципно съм много скептичен към традиционната медицина, пък към билкарите – два пъти. Ама той вика: пробвай, гарантирам ти, че ще ти помогне. И реших да пробвам. Закупих от въпросния чай от един магазин за здравословни храни. Казва се казва “Биогастро” – по двайсет филтърчета вътре, смеска от поне десетина билки, пие се на гладно, преди ядене. Направих аз от въпросния чай първия път – горчи, та не се трае. Приятелят ми предвидливо беше забравил да спомене този факт. Обадих му се да даде обяснения. И той даде – за хубаво била тая горчилка, стимулирала образуването на собствена ензимна продукция, стомашните проблеми идвали от недостатъчно производство на ензими. Не знам какво производство стимулира, но ако щете вярвайте, само след седмица пиене на въпросната отвара, при това само два пъти дневно – сутрин и вечер – състоянието ми значително се подобри, без да спазвам някаква строга хранителна диета. Сега продължавам, за да има траен резултат трябвало да се пие поне три месеца. Реших да споделя, дано съм полезен на някой с подобни проблеми. Както казват старите хора: Не питай старило, а питай патило. Ваш Емил Попов.

Емил Попов за здравните вноски и имотите

От стари хора Емил Попов е чувал, че инвестицията в имот си е хубава работа и че имот никога не трябва да се продава. Само, не дай боже, добавят те, при болест. Обаче се оказа, че и тогава няма да може да го продадеш, ако имаш неплатени здравни вноски. Получава се нещо като затворен кръг, нещо като параграф 22. Може да ти се е наложило да продаваш имота си точно защото си болен и трябва да си платиш неплатените до момента здравни вноски, но не може да го направиш, преди да си ги платиш. Сложно, нали. Разиграх ви тази ситуация, за да ви докажа, че има нещо недомислено в това предложение за промяна в закона, а освен това и нещо незаконно – не е ли правото на собственост и разпореждане с нея неприкосновено. С това Емил Попов не иска да каже, че хората не трябва да бъдат поощрявани да плащат здравните си вноски. Напротив, това е солидарна система и за да има средства за лечението на болните хора, трябва да плащаме всички. Без изключение. И да, трябва да бъдат стимулирани хората да плащат здравните си вноски, включително и с рестриктивни мерки. Не мисля обаче, че това е начинът. Със сигурност има по-добър и специалистите трябва да помислят в тази посока. Плюс това вече се чуха справедливи гласове за това, че ако се въведе промяната за това, че преди да продаваш имот, трябва да платиш здравните си вноски, би трябвало да бъде въведен и закон, според който работодателите, неплатили здравни вноски на своите работници, а те не са малко, както става ясно от статистическите данни, да не могат да осъществяват търговска дейност. Има логика, нали?

Пожарникарско

Със сигурност има много неща, в които всички, неподкрепящи сегашната власт и лично премиер-министъра Бойко Борисов, се съмняват. Примерно съмняват се(включително и аз – Емил Попов) в това, че е добър управленец, съмняват се, че разбира в необходимата степен от икономика, съмняват се в социалната му чувствителност, в честността му, и в още много неща се съмняват. Сигурен съм обаче, че и най-върлите му противници бяха абсолютно сигурни в едно-единствено нещо – че има една област, в която той притежава безспорни качества, и ако не дай боже се наложи – ще разреши проблемите с един замах. За гасенето на пожари говоря. Всички знаем, че премиерът ни има висока степен в пожарникарските науки. Да ви кажа честно обаче, в последните дни нещо почвам да се разколебавам и в тия му възможности. Леки съмнения у мен се загнездиха още когато започнаха палежите на колите. Ама си вика Емил Попов, те тия палежи са на принципа на внезапните терористични атаки и дето се казва, не си е чиста пожарникарска работа, по-скоро са си работа за антитерористи. Да, ама ето че сега възможност голяма се отдаде на Бойко Борисов да се докаже като най-големият в държавата специалист в пожарникарската област. И в известен степен се доказа като най-големия – пожарът от петдесет декара вече вилнее на 250 декара, уголеми го. По някакви неизяснени причини отказахме специализираните израелски хеликоптери, доброволци и пожарникари почти с голи ръце се щурат безцелно из димната мъгла. Действието се развива в подножието на х. Физкултурник и акцията се ръководи от Цветан Цветанов. Симпатична метафора – ако ситуацията не беше толкова отчетливо криминална.

Съотношение риск – работна заплата – Емил Попов

Казват, че няма по-силен инстинкт от инстинкта за самосъхранение. Сигурно е така. Спорен Емил Попов обаче е спорен въпросът коя от проявите на този инстинкт е по-силна. Доскоро си мислех, че страхът от чисто физически опасности, свързани с наранявания или заплашващи живота, е най-силен. Напоследък обаче се убеждавам, че страхът от глада като проява пак на същия инстинкт е по-силен. Чета информация, че повечето от хората, работили в гръмналите складове на “Берета Трейдинг”, биха се върнали отново на работа. След всичко, което се случи, на което са били преки свидетели и потърпевши. След всичкия ужас и с ясното съзнание, че има немалка вероятност отново да се случи нещо подобно. Не ми се струва нормално това, противоречи според мене на всяка здрава логика. Но от друга страна, все някой трябва да я върши тая работа, нали. И лично мен ме тревожи не толкова фактът, че има желаещи да я вършат, а че има желаещи да я вършат на тая цена. В пресата излязоха потресаващо ниски цифри като заплати, в никакъв случай неотговарящи на размера на поетия риск. И тъй като очевидно не може да се разчита на съвестта на работодателите обективно да оценят съотношението риск – работна заплата. И тъй като обикновено става въпрос за частни фирми и няма как държавата да им каже как да заплащат поемания от работниците риск. Емил Попов си мисли, не е ли време за такива рискови сектори да бъдат въведени справедливи прагове на работните заплати, отговарящи реално на поетия риск, прагове, под които никой работодател да не може да пада. А ако не го устройва, винаги може да смени сектора.

Журналистите талибани

Нагледах се в мрежата в последните дни на коментари за прочутото неделно интервю на Диана Найденова с един от организаторите на протеста на Орлов мост, представител на екологична организация, в което по думите на тв очевидци се е държала потресаващо. Емил Попов така и не стигна до него в неделния следобед. Затова реших да го погледна на запис – едно, за да съм в час с актуалните теми на деня, и друго, и аз да дам компетентно мнение по въпроса. Погледнах итервюто и освен че наистина е потресаващ начинът, по който “журналистката” Найденова си позволява да се държи с един обикновен човек – от тия, от които компаниите печелят и от тези печалби после отделят пари за реклама в телевизиите, в този смисъл плащат и нейната заплата, – мога да кажа едно-единствено нещо – журналист талибан е Найденова. Държеше се като ръководител на талибанска група. Принципно не съм против такова ударно поведение, даже ме радва – ама когато е насочено в правилната посока. Такъв ударен тон и поведение Найденова да държи към властта, не към гражданите. Защото журналистическата професия предполага точно това. Ако не й харесва – да смени попрището. Ще кажете, че не съм съвсем справедлив, че излезе с извинение по случая. Първо, съмнявам се разкаянието да е искрено, но даже и да приемем, че е така – в живота има неща, за които е нелепо да се извиняваш. Едно от тях е да се извиняваш за това, че си такъв, какъвто си. Емил Попов.

Емил Попов – Неподадените оставки

Едва ли ще ви учудя с твърдението си, ама няма чувство да достойнство и морал в българската политика, и чувство за отговорност няма. Пък и как ли да има второто, като първите две липсват. И аз Емил Попов все си мисля, че няма безотговорност, с която политици и чиновници могат да ме учудят, но пък винаги се оказва, че имат ресурс да поднесат още много изненади в тая посока. Поредният възрастен човек в София бере душа в болницата, нахапан до смърт от бездомните кучета. Няма да говоря за това, колко са виновни гражданите, че безконтролно си изхвърлят домашните любимци, и за това, как голяма част от така наречените природозащитни организации лицемерно се обясняват в любов на всяко бездомно животинче от страниците на социалните мрежи, а в същото време прибират тлъсти парчета от европейски пари, дадени за справяне с тоя проблем, като при това често ги използват не по предназначение. А ми се иска да поговоря за това, как и този път няма да има приети оставки. Няма ли един висш чиновник от Столичната община, отговарящ за екологията, който да осъзнава факта, че не си е свършил работата и заради това загиват хора. Да застане достойно и да си подаде оставката, без се надява, че няма да му я приемат, защото, видите ли, бил ценен кадър и бил направил много. Навсякъде по света оставки подават точно ценни кадри и това, че са направили много за обществото, не е достатъчно тежък аргумент. Оставка се подава, заради това което не си направил, а е трябвало. Не и у нас… Емил Попов.

По прабългарски

Сигурно всички сте чували по новините или пък сте чели за така наречената междуфирмена задлъжнялост. И е истина, че всеки бави някакви плащания, всеки дължи някому нещо в тая криза, дори и Емил Попов. Всичко това по мое мнение обаче се отразява много зле на доверието между правещите търговия и бизнес. Оня ден го изпитах на гърба си. Отивам до една фирма, с която работя от години, да заредя някакви неща – ставаше въпрос за сума от около 150 лева, не повече. Още когато паркирах обаче, се усетих, че съм си забравил портфейла в офиса. То беше ясно, че при това положение ще се разкарвам още веднъж, за да им платя, но ми беше по-удобно да взема стоката, да я хвърля по предназначение и по-късно през деня, когато пак имах път в тяхната посока, да им платя. Влизам и обяснявам на момчето какъв е случаят, то ме знае от години, че нямам грешка в плащанията, обаче ми казва, че не може да ми даде стоката, шефът му наредил да не дава нищо, без да му е платено. Масово клиенти взимали стока – и едно, че не плащали с месеци, ами и спирали да пазаруват от тях, щото, като са длъжници, как да се появят. Направи си двойното разкарване Емил Попов. И си викам: гледай какво нещо е тая криза, изгубихме си доверието. Гледал съм в някакъв български исторически филм как търгуват прабългарите: единият прабългарин подава с едната ръка кожата на животно и едновременно с това с другата поема чувала със някаква стока – едновременно става размяната, да не би единият да вземе стоката и да побегне, без да е дал в замяна дължимото. Дано кризата свърши скоро, че да не върнем още по-назад в историята.

Само с усмивка не става, Емил Попов

Знаете, че се занимавам с търговия, и по тая причина много често контактувам със собственици на магазини и складове и ми е направило впечатление на мен Емил Попов, че при подбора на персонал, винаги посочват като главно изискване към кандидатите любезност, позитивно излъчване, приветливост и усмивка. И нерядко съм виждал как пред кандидат или кандидатка, който е с по-добри умствени или пък личностни качества, подбират тоя, който е по-усмихнат. Аз обаче имам малко по-различно виждане по темата и съм решил днес да го споделя с вас. С ясното съзнание, че наистина в търговията усмивката е много важна, но също така и с убедеността, че от усмивката по-важно е, човекът срещу теб да ти свърши работата, за която си отишъл при него. За служебни дела ползвам услугите на една фирма, почти всеки месец, от доста време. Там работят две момичета, менят се, не знам точно на какъв принцип. Едното момиче е много любезно, винаги ухилено до уши, задължително ще те разговори, абе приятен е контактът с нея. Само че веднъж не ми е приела поръчката както трябва – винаги след това се обажда да уточняваме неща или пък прави някаква грешка при изпълнението. Другото момиче е едно такова наборсучено, маниерът й на говорене е малко като навикване, усмихната почти не съм я видял. Обаче в работата няма грешка, разбира от раз какво й казваш и го изпълнява без засечка. И мога да ви учудя – ама винаги, когато отива Емил Попов в тази фирма, се надява тя да е на смяна. Щото, както често казва един колега, събрали сме се да работим, а не да се харесваме.