Имате ли дни, в края на които се чувствате като най-прецаканият човек на света, че чак забравяте кой сте и къде сте? Тия дни аз се чувствах тъкмо така. Последната седмица на май бе повече
Имате ли дни, в края на които се чувствате като най-прецаканият човек на света, че чак забравяте кой сте и къде сте?
Тия дни аз се чувствах тъкмо така. Последната седмица на май бе повече от изморителна. Събота и неделя не спах добре. Понеделник започна изведнъж с цял куп нови задачи, които нямаше как да свърша за 8-те часа работно време и се наложи да остана в офиса извънредно. В резултат на това се прибрах късно и легнах още по-късно. Вторника имах чувството, че три кервана камили са минали през мен. Посрещнаха ме отново множество спешни задачи. Какво им стана на тия клиенти. Лято е! Не излизат ли в отпуска, или всеки се е хвърлил да работи, за да си заслужи почивката. Лоша работа, наистина. Днес всичко се повтори и следобеда едва не заспах на бюрото си. Изтощен и омърлушен, на прибиране в метрото се хванах да си говоря със себе си. Но не на глас, а вътрешно. Беше се обострило едно гласче, което постоянно ми възразяваше. Ужасно дразнещо при това! Идеше ми да се развикам. И точно преди крайната спирка тревожна идея прехвръкна през мислите ми – дали пък не развивам шизофрения. И както си го мислих метросигнала 
ми показа, че е време да слизам. Тогава се сблъсках се с много красива млада жена. Приличаше от онези от винтидж постерите на Coca Cola и цялата в червено. Увина ми ченето. Вместо да кажа “Извинете” и да подмина чух себе си да измърморвам като последния идиот: “Ама вие сте в червено!”. Жената ме изгледа сякаш съм странно изкопаемо и презрително подмина. Глупак! Да, това си помислих в онзи момент. Сигурно съм изглеждал нелепо – симпатичен млад мъж в риза и панталон, висок при това, и изръсва очевидното. Че да бях казал “Много сте красива” или друго…
Е, явно до това води недоспиването в комплект с извънреден труд. Не знам защо обаче случката ме сепна. Контрагласът изчезна и мигом се оживих. Явно бях изпаднал в нещо като летаргия и толкова се бях вдълбал в работата, че полудявах от цикличноста на ежедневието. Красивата жена в червено се яви като напомняне, че освен офиса има и друг свят и че е време да обърна малко внимание и на себе си.