Всички ние си правим планове за какво ли не. Какво ще купим, как ще постъпим, кое как да направим и така нататък, но въпросът е, че не винаги се получава така, както си го мислим, така както е оформено в представите ни. Лично на мен доста пъти ми се е случвало да си представям нещата по един начин, а да се получава нещо почти коренно различно. Примери при мен много, може би и при Вас е така.
Когато се притеснявам, в крайна сметка излиза, че няма причина за безпокойство и обратното когато съм спокоен. В началото си мислих, че това се дължи на факта, че много искаш дадено нещо, но от друга страна няма логика да е така, защото хората са казали, че когато искаш нещо достатъчно – то се случва. Мисля, че другата теория, с която разполагам по въпроса е по-вярната. Тя се уповава на характерите на отделните личности. Когато искаме силно нещо, което не зависи от нас самите, а от други хора, фактически произлиза, за да имаш или постигнеш желаното, зависи от това дали човека от който зависи иска да го притежаваш.
Спрял съм да мисля и съм се пуснал по течението. Не, че нямам мечти и надежди, напротив, но не се вглъбявам. Непринудените неща са винаги приятни и много сладки. Дали съвсем случайно ще се събереш с приятна компания или ще срещнеш приятел, който никога не си помислял, че можеш да срещнеш точно тогава, непринудените неща са хубави. Ако прекалено много се надяваш, то по неписан закон нещата няма да се случат, тъй че давайте го по-спокойно. Поздрави 🙂 .
Казвал съм ви, че работата ми е свързана с много пътуване. И във връзка с това – нередовно хранене, при това, общо взето, с каквото падне по пътя – обикновено сухоежбина. И закъса Емил Попов със стомаха. Отидох на лекар – лекарят отсече остър гастрит, предписа ми лекарства и много строга диета. Ама такава диета, дето работещ човек няма как да я спазва. Споделих с един приятел, който преди време имаше подобни проблеми. Той каза: не те оправят нито лекарства, пък диета, както виждаш, активен човек няма как да пази, аз се оправих с един билков чай. Принципно съм много скептичен към традиционната медицина, пък към билкарите – два пъти. Ама той вика: пробвай, гарантирам ти, че ще ти помогне. И реших да пробвам. Закупих от въпросния чай от един магазин за здравословни храни. Казва се казва “Биогастро” – по двайсет филтърчета вътре, смеска от поне десетина билки, пие се на гладно, преди ядене. Направих аз от въпросния чай първия път – горчи, та не се трае. Приятелят ми предвидливо беше забравил да спомене този факт. Обадих му се да даде обяснения. И той даде – за хубаво била тая горчилка, стимулирала образуването на собствена ензимна продукция, стомашните проблеми идвали от недостатъчно производство на ензими. Не знам какво производство стимулира, но ако щете вярвайте, само след седмица пиене на въпросната отвара, при това само два пъти дневно – сутрин и вечер – състоянието ми значително се подобри, без да спазвам някаква строга хранителна диета. Сега продължавам, за да има траен резултат трябвало да се пие поне три месеца. Реших да споделя, дано съм полезен на някой с подобни проблеми. Както казват старите хора: Не питай старило, а питай патило. Ваш Емил Попов.
Славим се българите като народ с много празници. И през месец-два, а понякога и през седмица-две, както се случи тоя уикенд, се заформят четири почивни дни. Излишно е да ви казвам, че ние, в търговията, не се облажваме от такова струпване на неработни дни, даже тогава за нас работата е по-усилна, ама аз – Емил Попов се чудя какво е това изобилие от почивни дни, при положение че държавата ни е на такъв финансов хал. Вярно в календара на българите от стари времена има много празнични дни, ама правило ли ви е впечатление в коя част на годината са концентрирани празниците, започват след Димитровден – зимата, когато е студено и няма работа на полето, тогава идва времето на софрите и веселието. Така са го правили дедите ни, че празниците да не пречат на усилната кърска работа. Пък ние го подкарахме през просото. Имам чувството, че държавните чиновници си ги измислят тия сливания на почивни с празнични дни, за себе си, не за хората. Иначе кажете ми какъв празник е Първи май и какво точно празнуваме. Празник на труда и трудещите се! В страна, където масово хората са безработни, останаха ли хора, които да празнуват 1 май. Сигурно има някакъв дълбок смисъл в тоя ден или е имало, но в едни по-други времена. Лично за мен дълбокият смисъл в настоящия момент беше, че празничните митинги, организирани от левите сили, бяха посетени основно от пенсионери и е правилно пенсионерите да празнуват празника на малкото останали работещи, защото спрат ли и те работа, спират и пенсиите. Ами толкова за празниците, техния смисъл и празнуващите.