За моите вече няма да споменавам колко години съм научил нещо, че истината е най-относителното нещо на света. Тя никога не е една и зависи колко ще искат да я открият. През погледа на всеки един тя ще бъде различна. Затова трябва да е ясно, че истината има поне две гледни точки.
Много ми хареса проучването на един изследовател, който вярва, че дори нещо да е факт, то може да се погледне от поне две страни. Примерът беше любопитен и ще го споделя днес с вас в блога.
Представете си, че сте на улицата и виждате човек, който е леко прегърбен, със свити рамене. Какво ще си помислите за него? Възможно е това да е вродено заболяване или пък придобито друго. Сред възможностите е да е изморен. Друга може да бъде неувереност в себе си.
Сега се опитайте да го погледнете и от другата страна. Тоест въпросът остава същият, но отговорът се ръководи дали това, че изглежда прегърбен не го смущава още повече и той не може да го преодолее. Може да се запитате също дали пък друг вътрешен проблем не го е смутил да се прегърби. В един момент се питате кое е по-важното, че е прегърбен или че има проблем?
Всеки път, когато се изправите пред изпитание в работата или пък в живота, си припомнете този пример. Винаги мислете за гледните точки и не поставяйте своята като меродавна. Опитайте се да „влезете в обувките“ на другия и се постарайте да го разбере на по-дълбоко ниво, не просто очевидното. Надявам се, че съм успял да ви предам този важен урок!
