Всички сме чували, че когато излезем от прословутата си зона на комфорт, нещата ще започнат да се случват. Дотук добре, звучи много вдъхновяващо, мотивиращо и т.н. Самият факт, че сте решили да действате и да излезете от коловоза обаче не е достатъчен. Трябва и да направите първата крачка, не само да си мислите за нея. Прав ли съм?
Бил съм в положение, в което в главата си планирам следващите си ходове и понеже те са по-рисковани от тези, които по принцип предприемам, все отлагам и отлагам. Признавам си, че тук се намесва чувството за страх от неизвестното, намиращо се от другата страна на завесата. Aко не я дръпнеш обаче, никога няма да разбереш.
Да излезеш от зоната си на комфорт се изисква голяма доза смелост. Не е толкова просто, колкото звучи – просто отваряш една нова врата и толкова. То е едно мислене, преосмисляне, превъртане на възможни варианти. Изтощаващо е за мозъка. Много по-лесно е да тежиш на мястото, на което си сега и въобще да не мислиш за промени извън комфортната зона.
Ако трябва да съм честен, желанието ти за нещо ново и по-различно ще те застигне, колкото и да се опитваш да го потушиш и да се самоубеждаваш, че там, където си, ти е добре. В началото ще започнеш да усещаш някаква липса, без да знаеш за какво точно се отнася. С времето започваш да осъзнаваш какво точно ти липсва и няма да намериш покой, докато това парченце от пъзела не си дойде на мястото.
В описания по-горе случай зоната ти на комфорт сама те гони от себе си. Всъщност ти стигаш до един момент, в който сам осъзнаваш, че трябва да излезеш от нея, за да си щастлив, защото там вече не си. Тогава друго не ти остава, освен да послушаш вътрешния си глас.
