След главоломните промени, които претърпя светът през последните няколко години, несъмнено най-потърпевши са собствениците и служителите от малкия и среден бизнес. Те се изправиха пред множество предизвикателства, за които трябваше да са максимално гъвкави, за да оцелеят. За съжаление някои от тях не се справиха, а прогнозите за следващите няколко години също не са съвсем оптимистични. Затова се подгответе и затегнете коланите за минаване през бизнес турбуленция.
Сред един от последните статистики на проучвания у нас и по света за сферите като ресторанти, хотели, кафета и магазини, се отчитат на прага на оцеляване около 25% от бизнесите. Това е много голям процент, който несъмнено променя правилата на играта. В България според мен се засили този трус заради няколко параметри. Това са инфлацията, увеличаване цените на горивата, на продуктите от първа необходимост и минималната работна заплата. Да не забравям и високите стойности на индустриалния ток, които фалираха редица предприятия.
Как обаче малките и средни бизнеси мога да се справят? Тук универсална формула няма, освен разбира се, общ съвет – да бъдат достатъчно гъвкави. Това означава да използват възможностите на интернет и да експериментират с начина на предоставяне на услугите си спрямо възможностите на интернет. Заедно с това не бива да се изключват възможности за сключване на договори за сътрудничество с по-големи компании. По този начин ще се увеличи не само обхватът на предлагане на стоките и услугите, но и разпознаваемостта сред по-голям кръг от хора.
Подобна информация мисля, че ви е полезна на степен идейност. Дано да ви послужи като начална точка, която да ви накара да се замислите и да проучите опциите си. Възможности дебнат отвсякъде, просто бъдете гъвкави и ще ви се случи. Надявам се следващият път, когато пиша за малкия и среден бизнес, процентът на ръба на оцеляване да е под 5.
Етикет: гъвкавост
Работодателят за поколението Z
В 21 век освен че работата е динамична, то и работниците са такива. Причината е в обединяването на няколко поколения заедно. Това на X, Y и Z. Или казано по-просто – хората от 60-те години на миналия век до тези на първото десетилетие на настоящия. Колкото и да не ни се вярва, времето лети, а с него и ценностите и начина на работа. Какво е необходимо, за да си добър работодател за новите попълнения?
Ясно е, че хората с опит точно знаят мястото си и се борят за целите си. Но за тепърва навлизащите в работния свят нещата са доста по-розови, поне в техните очи. Новите в сферата са много по-самонадеяни и със самочувствие, че разбират всичко. Те наистина са доста схватливи и бързо се ориентират в работния процес, но понякога трябва да им се обясни спокойно, че им трябва време и най-вече опит. Затова, работодатели, бъдете деликатни по темата.
От горе изложеното следва и че самите мениджъри трябва да се научат да казват критиката възможно най-градивно и насаме. Но тяхната толерантност няма да бъде така добре оценена, защото Z ще се опитват ги критикуват, ако само едно нещо не е наред. Търпение и разбиране са ключовете към взаимен успех.
Относно извършването на самата работа, то тя трябва да е максимално модернизирана и дигитализирана. Все пак новото поколение са свикнали да са активни онлайн, но не и да използват ръцете си. Така че, ако фирмата ви не отговаря на техните очаквания, те много бързо ще ви напуснат. Същото се отнася и за осигуряването на повече социални привилегии, както и на похвали след всяка изпълнена правилно задача.
Зная, че за някои от Х поколението това са прекалени лигавщини, но днес ситуацията е такава. Поради тази причина и работодателите трябва да са достатъчно гъвкави с предлагане на динамични условия. Дали точно това е правилният подход към Z – тепърва ще има да се учим.