През последното десетилетие свикнахме всичко, което ни се случва, да споделяме в социалните мрежи. Това привлече много потребители, създадоха с общности и се развиха бизнеси. Но колкото повече време минава, толкова повече започваме да осъзнаваме ползите и недостатъците на социалните мрежи. Те станаха наша визитка, която всеки може да види. А това в наша полза ли е?
При започване на работа и работодателят, и кандидатът взаимно се проверяват в интернет и социалните мрежи. Понякога откритите резултати могат да наклонят везните в добра или лоша посока. Кога обаче ефектът е положителен за нас и кога отрицателен?
Според мен отговорът на този въпрос е прекалено субективен. Наскоро попаднах на компания, която абсолютно приема хората с различен лайфстайл – татуси, пиърсинги, цвят на косата, и дори ги афишира в работното пространство. Затова ако тези хора имат профил в мрежата и споделят повече за тази си същност, конкретният работодател ще ги хареса. Но го има и обратния вариант.
Проблемът се корени във факта, че именно онлайн стана и нашето офлайн. Според мен това, което е в телефоните и компютъра, също е и лично и не бива да се съди по възгледи, изразяване и качени снимки за човека. Най-малкото може да се превърне в крачка, която позволява стартиране на процеса опознаване. И колкото и тя да се асоциира с все повече бизнеси, не бива да се превръща в работна, а в свободна сфера.
Затова апелирам да публикувате всичко, което ви харесва онлайн, без да се замисляте дали шефът, колегата или някой познат от друга фирма ще го види. Не поставяйте пред себе си ограничения, за да не ги проектирате и върху преценката ви за работа. Запомнете, че щастливите хора са тези, които не се притесняват да покажат кои са.
Етикет: работодател
Работодателят за поколението Z
В 21 век освен че работата е динамична, то и работниците са такива. Причината е в обединяването на няколко поколения заедно. Това на X, Y и Z. Или казано по-просто – хората от 60-те години на миналия век до тези на първото десетилетие на настоящия. Колкото и да не ни се вярва, времето лети, а с него и ценностите и начина на работа. Какво е необходимо, за да си добър работодател за новите попълнения?
Ясно е, че хората с опит точно знаят мястото си и се борят за целите си. Но за тепърва навлизащите в работния свят нещата са доста по-розови, поне в техните очи. Новите в сферата са много по-самонадеяни и със самочувствие, че разбират всичко. Те наистина са доста схватливи и бързо се ориентират в работния процес, но понякога трябва да им се обясни спокойно, че им трябва време и най-вече опит. Затова, работодатели, бъдете деликатни по темата.
От горе изложеното следва и че самите мениджъри трябва да се научат да казват критиката възможно най-градивно и насаме. Но тяхната толерантност няма да бъде така добре оценена, защото Z ще се опитват ги критикуват, ако само едно нещо не е наред. Търпение и разбиране са ключовете към взаимен успех.
Относно извършването на самата работа, то тя трябва да е максимално модернизирана и дигитализирана. Все пак новото поколение са свикнали да са активни онлайн, но не и да използват ръцете си. Така че, ако фирмата ви не отговаря на техните очаквания, те много бързо ще ви напуснат. Същото се отнася и за осигуряването на повече социални привилегии, както и на похвали след всяка изпълнена правилно задача.
Зная, че за някои от Х поколението това са прекалени лигавщини, но днес ситуацията е такава. Поради тази причина и работодателите трябва да са достатъчно гъвкави с предлагане на динамични условия. Дали точно това е правилният подход към Z – тепърва ще има да се учим.