През последното десетилетие свикнахме всичко, което ни се случва, да споделяме в социалните мрежи. Това привлече много потребители, създадоха с общности и се развиха бизнеси. Но колкото повече време минава, толкова повече започваме да осъзнаваме
През последното десетилетие свикнахме всичко, което ни се случва, да споделяме в социалните мрежи. Това привлече много потребители, създадоха с общности и се развиха бизнеси. Но колкото повече време минава, толкова повече започваме да осъзнаваме ползите и недостатъците на социалните мрежи. Те станаха наша визитка, която всеки може да види. А това в наша полза ли е?
При започване на работа и работодателят, и кандидатът взаимно се проверяват в интернет и социалните мрежи. Понякога откритите резултати могат да наклонят везните в добра или лоша посока. Кога обаче ефектът е положителен за нас и кога отрицателен?
Според мен отговорът на този въпрос е прекалено субективен. Наскоро попаднах на компания, която абсолютно приема хората с различен лайфстайл – татуси, пиърсинги, цвят на косата, и дори ги афишира в работното пространство. Затова ако тези хора имат профил в мрежата и споделят повече за тази си същност, конкретният работодател ще ги хареса. Но го има и обратния вариант.
Проблемът се корени във факта, че именно онлайн стана и нашето офлайн. Според мен това, което е в телефоните и компютъра, също е и лично и не бива да се съди по възгледи, изразяване и качени снимки за човека. Най-малкото може да се превърне в крачка, която позволява стартиране на процеса опознаване. И колкото и тя да се асоциира с все повече бизнеси, не бива да се превръща в работна, а в свободна сфера.
Затова апелирам да публикувате всичко, което ви харесва онлайн, без да се замисляте дали шефът, колегата или някой познат от друга фирма ще го види. Не поставяйте пред себе си ограничения, за да не ги проектирате и върху преценката ви за работа. Запомнете, че щастливите хора са тези, които не се притесняват да покажат кои са.