В училище сигурно си спомняте урока по история за „златната треска“ в Калифорния през 19 век. Ако не, то ще ви кажа, че след случайното откриване на буци злато, мълвата, че може да забогатееш бързо обхваща съседни щати и държави. Така само за едно десетилетие Сан Франциско се увеличава двойно по размери и жители и се превръща в един от богатите градове на континента. Но точно след толкова и залежите изчезват и идва ред на търсене на нов бърз начин за печелене на пари.
Замислих се върху тази история – колко ми прилича на България в момента. Но не в частта, че сме пълни буквално със златно, защото тук наистина имаме безценни блага. По-скоро разсъждавах в посока, че ние сме се превърнали във всички тези емигранти, които отиват в чуждото, за да търсят богатство. Живеят бедно, работят постоянно и често биват изиграни. Прибират се с трошиц у дома и искат да направят чудеса.
Съвременната приказка за „треската за злато“ включва всички онези българи, които отиват в чужбина, за да работят за повече пари. Там те са като скотове, потънали в ежедневието и мечтаещи да се приберат. Картината е много тъжна, защото знаеш, че няма как в другата страна да станеш рязко много богат. Става ми много мъчно, особено сега, като знам, че идват празници, които са символ на дома, семейството и обичта…
Ако и вие спадате към съвременните хората в „треска за злато“ , мога само да ви дам един съвет. Аз не съм работил на гурбет в чужбина, но мога да си представя празнината, която изпитвате и огорчението, че собствената ви родина не може да ви даде подслон. Но въпреки трудностите, вие можете и ще се справите където и да сте – дори и в България. Само си повтаряйте, че материалното не е най-важното – чужбина ви го е доказала.
Етикет: България
И аз протестирам
Няма как да не остана безучастен към случващото се в момента в страната. Протести. Пак и отново. И има нужда, и трябва. Аз също не одобрявам управлението на държавата, политиката, политиците. Наглостта все да надделява. А най-лошото е, че потокът на напускащи пределите на родината ни остава все така висок.
Неприятно ми е, че се налага млади хора, пък и по-възрастни, да работят в чужбина, за да изкарат пари и да си оправят нещата в собствената си страна. Болно ми е от този факт. Знам, че това се случва и в други държави, но все пак не мога да го приема. Протестите са една от най-старите форми за изразяване на недоволство, но дали са и най-ефективната?
Не се притеснявам и не ме е срам да споделя, че и аз се включвам във вечерните блокадни. Правя го от съпричастност и чувствам, че това е редно заради мен, близките и приятелите ми. Обаче вече започнах да се питам един въпрос: какво следва, след като свалим правителството, какво следва?
Подобна бе ситуацията и преди няколко години. Публично казваме на властта, че не сме доволни от нея, махаме я и на следващите избори пак ги избираме. Защо? Мазохисти ли сме или просто нямаме подходяща алтернатива? Май по-скоро е второто. Затова според мен е добре да вложим усилията си именно там, а подаването на оставка е далеч по-лесна част.
Така че и аз протестирам. Изказвам разочарованието си и тук, и по улиците. Но само с оплакване не става. И Апостола го е казал: Не требват само с думи, а и дела. Няма как да ги очакваме от някой месия, сами трябва да поработим върху проблема. Бъдещето зависи от нас и решенията, които взимаме днес.
Когато приемем еврото
Всички сме настръхнали в очакване на моментът, когато ще приемем еврото като основна разменна валута в страната ни. Държавниците ни се натискат и искат това да стане възможно най-бързо, но ЕС се дърпа, с идеята, че икономиката ни не е особено стабилна и изхождайки от последните колапси на валутата, заради Гърция и Испания, като че ли не им се искат да допускат българската икономика да оперира с единната валута.
В същото време за нас българите е особено притеснителна дори само мисълта за това да преминем на евро, защото прогнозираме покачване на цените на стоките и услугите и запазване на заплатите в сегашното им състояние. Което ще доведе до обедняване на населението и то драстично.
Все още много хора помнят събитията от зимата на 1996-1997-а година, когато цената на един килограм сирене се равняваше на месечната работна заплата на човек. И правят аналогии с това време.
Реално, според примерите на останалите държави, които постепенно са въвели еврото като разменна валута, нещата се случват доста приемливо и безболезнено, но все пак нека да не забравяме, че става въпрос за България. А в нашата страна нещата се случват по различен начин от останалите.
И ето, че мрачните прогнози са за запазване на заплатите на сегашните стандарти, но обърнати в евро, а в същото време търговците ще предлагат същата цена на стоките и услугите си, само че в евро.Което ще доведе до обедняване на населението.
С тази разлика, че хората не осъзнават, че в момента може да не плащат подобни цени за всички стоки и услуги, които ежедневно потребяват, но за дрехи и някои видове стоки е напълно доказана.
Само погледнете етикетите в световните вериги магазини по МОЛ-овете и ще видите, че ако едно тениска струва на етикет 20 евро, цената й на българския пазар ще бъде дори повече от 40 лева, което означава, че първо ние плащаме повече за една и съща стока, в един и същи магазин и второ, ние получаваме средна заплата от 750 евро в сравнение с техните които са двойни…
Така че смятам, че опасенията на хората са напълно резонни. Вие как смятате?
България – там, където история и красота се срещат
През годините България е била дом на цивилизации като траки, славяни, римляни, византийци, прабългари и отомани, заради стратегическата си позиция в югоизточна Европа. Като че ли тя все още не е популярна туристическа дестинация, въпреки красотите и историята, която може да предложи.
Територията, на която се намира днешна България, е пълна с културно наследство. Страната ни е пресечна точка на обичаи, запазени поколения наред, силни традиции и открояваща се автентичност на границата между европейското и ориенталското. Музеите ни гордо показват реликви от времето на траките, обитавали нашите земи в праисторическия период – архитектурните им постижения са истински шедьовър.
Пловдив е градът, до който пътувам по работа всеки път с удоволствие. Историята му е над 6000-годишна като се смята за най-древния в Европа и сред най-старите в цял свят. Представяте ли си какво съкровище имаме в пределите на страната си. Някога той е бил част от Османската, Византийската и Римската империя и всички те са оставили следа тук в лицето на аквадукти, древни театри, одеони и джамии.
Както знаете, често ми се налага да пътувам из страната. Нагледала съм се на какви ли не живописни гледки, докато карам, спиращи дъха направо. С нашите вечни гори, стоически планини, огледални езера и криволичещи реки просто нямаме равни. Имаме си и моренце, където намираме прохлада през жежките летни дни. Зимата имаме достатъчно ски-курорти, където да бъдем по-близо до природата и чистия планински въздух.
Красива си ни е родината, няма какво да се лъжем. Толкова природни дадености, събрани в едно, си има. Хайде, сваляйте обувките и да тръгваме боси по някоя зелена поляна 🙂
Какво, ако..?
Представете си един свят, в който всички са коректни и лоялни бизнес партньори. В който освен в пари сделките се измерват в човечност, а шефовете се грижат за благополучието на клиентите си. Звучи ви утопично, нали? Ами, ако ви кажа, че е възможно. И защо не?
Все повече фирми със западно участие помагат на българския бизнес да се развива като му дават най-малкото добър пример. У нас не са вече рядкост компаниите, които се стремят към конкурентоспособност, като завишават качеството на обслужването си.
А именно поведението и дейността на служителите изграждат добрия имидж на компанията в очите на нейните партньори. При това още по-голяма е ползата за клиентите. Тъй като болшинството обикновени хора не могат да са вещи в определени области на знанието, те могат да съдят за професионализма на една компания единствено по начина, по който е поднесен продукта и по отношението на служителите й – по представителния им вид, по апаратурата, с която разполагат.
Ще дам за пример една от големите компании за управление на вземания ЕОС Матрикс, чиито управители са Райна Миткова-Тодрова, председател на Асоциацията на колекторските агенции за България, и Тихомир Вълчев, който не веднъж е давал интервюта в телевизионни предавания. Не случайно се спрях именно на такъв пример, тъй като бизнесът по управление на вземанията е специфичен и засяга чувствителна сфера от човешкия живот. Длъжниците преживяват общуването си с колектори с драматични настроения, подсилени от усещането за финансов недостиг.
Преди, в България се носеха слухове, че дългове се събират с телефонен тормоз и бухалки. Никой не можеше да си представи, че съществува израз като „управление на вземания?, и изобщо, че отношенията между кредитор и длъжник могат да се изчерпят с преговори. Революцията в това отношение ни връхлетя неусетно. Макар трудно да навлязоха на пазара и да бяха посрещани с доза съмнение (тъй като българинът винаги гледа с недоверие към всеки, който му иска пари, независимо че наистина ги дължи), все пак ЕОС Матрикс успяха да се наложат. Но не и без да стане известно, че компанията е част от немска верига с клон в България и че служителите са експерти, минали през предварително обучение.
Днес този бизнесът се развива в ново измерение и засили позициите си в бранша. Все повече компании предпочитат услугите на външни експертни екипи, които да работят съвместно с вътрешните счетоводни и търговски отдели. Не са малко и добрите думи от доволни клиенти, които са успели да преодолеят финансовите си затруднения.
Мисля, че ако се развиваме и в други така чувствителни области със същия прогрес, съвсем скоро и България ще се нареди сред добре развиващите се икономически страни и ще се изкачи нагоре в европейските статистики.